Спомняте ли си 2004? Да, Стив Джобс все още беше между живите, а като стана дума - и Осама бин Ладен. За финансова криза никой не беше чувал, а една от основните теми на деня в света на високите технологии се заключаваше в една магическа абревиатура: HDTV. Иначе казано - телевизия с висока резолюция.
Разбира се, за нея се говореше и доста преди тази дата, но най-вече и основно в компютърната сфера.
През 2004 г. обаче
белгийската компания Euro1080 превърна HD телевизията в ежедневие
за десетки хиляди европейски домакинства, стартирайки първия по рода си ефирен канал с висока резолюция на Стария континент.
От този момент нататък HDTV се превърна в голяма новина. Първоначално разорително скъпите телевизори с широк екран и разделителни способности от 720р и 1080р бързо заляха пазара, цените им се сринаха и в крайна сметка за няколко години те напълно изместиха просъществувалите повече от половин век аналози с CRT дисплеи.
Куп технологични иновации катализираха този процес, но може би един от най-силните тласъци за налагането на HDTV като масова технология беше появата на игралните конзоли от ново поколение - PlayStation 3 и Xbox 360 в средата на 2006 г.
Днес, осем години по-късно, HD телевизорите вече са ежедневие. Нещо повече - една голяма част от тях вече са не само HD, но и 3D. И много хора в индустрията (и извън нея) вече започват да си задават въпроса: Не е ли време за следващата стъпка напред?
Разбира се, ако тук отговорът е да, следващият най-логичен въпрос е: Накъде?
За много компании в тази област отговорът беше 3D -
или поне това беше посоката, на която те възлагаха надежди за бъдещето на бранша.
За съжаление сравнително слабият пазарен успех на тази идея (поне на фона на огромните инвестиции, хвърлени в опитите за налагането й като всеобщ стандарт) показа ясно, че широката публика не е склонна да плаща допълнителна цена за подобна екстра с доста съмнително качество.
И докато в Япония (най-вече) от поне пет години си "играят" с идеята за UHDTV (телевизия с ултрависока дефиниция, или накратко 4К/8К), отново на компютърната сфера се падна задачата да вдигне стъпкания в калта флаг на технологичната еволюция и да го понесе напред.
Лириката настрана, цикълът, на който бяхме свидетели преди осем или десет години, в зората на HDTV бума, се повтаря почти дословно. Новите високи резолюции се налагат и приемат първо в РС сегмента, а години по-късно и от по-масовия потребител на черна домашна техника.
Едни от първите, разбира се, бяха "Епъл" (защо ли няма изненада тук?) С анонса на техния нов iPad те дръзнаха да разчупят Full HD канона, предлагайки дисплей с резолюция от 2048х1536 точки и невиждана пикселна плътност около 1,5 пъти над "магическата" 1080р граница.
Подобен преход обаче имаше определена технологична цена и тук не говорим само и единствено за разходи за производство. Създаването на Retina дисплей с подобна резолюция и малък диагонал (9,7 инча) означава тласкане на добрата стара S-IPS LCD технология до предела на възможностите й.
Проблемите при подобна разработка са най-общо два
Първо с увеличаване на пикселната плътност възникват т.нар. паразитни капацитивни свързвания. По-просто казано, когато разположите толкова много транзистори в непосредствена близост един до друг, електроните в тях имат вредния навик да прескачат помежду си, което води до доста неприятни утечки и загуби на енергия.
Друга трудност при реализирането на екран с толкова висока резолюция е свързана с необходимостта от допълнително подсветка (задна подсветка, backlight). С други думи - допълнителна нужда от захранване.
За една настолна система това едва ли би било особено голяма пречка, но когато проектираш портативно мобилно устройство, тези два фактора се оказват ключови за живота на батерията му.
"Епъл", разбира се, са намерили решение, и в случая то се нарича SHA - Super High Apperture. Тази технология елиминира утечките на ток и увеличава близо два пъти броя на LED диодите, използвани за подсветване на екрана, но не идва съвсем безплатно - в резултат Retina дисплеят на новия iPad e средно с 5 до 8 градуса по-горещ от екрана на предшественика си.
Дори самите "Епъл" признават, че SHA е временно решение на проблема с резолюциите отвъд Full HD.
Всъщност малко преди официалната премиера на новия iPad усилено се спекулираше около версията, че "Епъл" ще заложат на една нова дисплей технология, разработвана от "Шарп".
Става дума за IGZO (иридиево-галиев цинков оксид). Накратко, това са екрани, използващи различен материал за изработка на носещата матрица (въпросния IGZO), призван да замени аморфния силиций (a-SI) на класическите LCD панели.
Според "Шарп" IGZO позволява сравнително евтино производство
на 32-инчови екрани с резолюция 3840х2160 пиксела (т.е. два пъти Full HD), които освен това да са по-тънки и по-бързи (с по-кратко време за реакция на пиксела) от масовите в момента LCD.
Разбира се, IGZO имат по-високи изисквания към наличното захранване, но данните на компанията сочат, че разликите не са драстични - 11-инчов IGZO екран с резолюция 1200х800 пиксела се нуждае от едва 37% повече енергия от аналогичен LCD дисплей.
Макар че напоследък доста се шуми около технологии като OLED, AMOLED и, разбира се, IGZO, идеите за приложението им все още си остават в полето на мобилните устройства и персоналните компютри.
Причината за това е видима, както гласи клишето, с просто око, и се заключава във факта, че от 2 м разстояние качеството на изображението, предлагано от всеки съвременен Full HD екран, е неразличимо от това на Retina дисплея на "Епъл".
Да, това не важи с пълна сила за
телевизори с диагонал 55 инча и повече,
но подобни панели и бездруго съставляват много малък процент от днешния HDTV пазар.
Именно затова към настоящия момент основната група, която би имала най-голяма полза от екрани с ултрависока резолюция, са потребителите на компютри и преносими компютърни устройства.
Прогнозите на един от най-големите производители на този пазар Applied Materials сочат, че в следващите няколко години търсенето на подобни дисплеи ще расте със стабилни темпове и постепенно ще се наложи при повечето мобилни устройства с диагонал на екрана до 15 инча.
Междувременно въпреки факта, че отделни РС потребители биха могли да се възползват от предимствата на екран с резолюция от 3840х2160 точки (два пъти Full HD) и 32 инча диагонал, пазарът за подобни продукти в най-добрия случай ще остане нишов.
Що се отнася до масовия HDTV сегмент обаче, далеч по-вероятно е да видим еволюция в използваните дисплей технологии по посока увеличаване качеството на картината, повишаване енергоефективноста и габаритите им, но не и драстичен ръст в тяхната резолюция.
Но дори и в това отношение залозите не са особено големи. Въпреки сериозния OLED ентусиазъм преди няколко години, с развихрянето на кризата голяма част от водещите компании в този бранш преосмислиха позициите си по отношение на
прехода от класически LCD към OLED дисплеи
Всъщност един от най-запалените поддръжници на тази технология - "Сони", неотдавна обяви, че съкращава над 10 000 работни места в звеното си, занимаващо се с OLED, и пренасочва усилията си към Crystal LED - фирмена разработка, представляваща усъвършенствана версия на класическата LED LCD технология.
"Самсунг" пък направо се отърваха от тяхното поделение за производство на LCD дисплеи.
В крайна сметка провалът на 3D идеята и слабото търсене са ясен индикатор за нежеланието на масовия пазар да предприеме нова, еволюционна стъпка напред отвъд HD - поне засега.
В същото време по всичко личи, че търсенето на дисплеи с ултрависока резолюция на пазара за мобилни устройства ще расте със стабилни темпове през следващите няколко години - процес, катализиран от фактори като навлизането на високопроизводителни централни и графични процесори в хандхелд сегмента.
Иначе казано, войната за повече мегапиксели не се отменя - напротив. Тя ще се разрази с пълна сила, но не точно на бойното поле, на което може би всички ние я очаквахме.
