П реди година Европейската комисия пое ангажимент да приеме нови стандарти за регулиране на дистанционно управляемите летателни системи, известни още като дронове. Правилата ще обхванат сигурността на полета, правото на неприкосновеност на личния живот, защитата на данните в рамките на съществуващите норми на ЕС в тези области.
Динамичното отваряне на пазара за този род граждански авиационни услуги от безпилотни апарати, както тук у нас, така и в Европа, е важна стъпка към авиацията на бъдещето, изтъкват специалистите.
Заложените законодателни предложения за правила ще създадат високи нива на защита на правата на европейските потребители. С предстоящото приемане на правната рамка за ползването на дронове Европейската комисия си поставя за цел да съхрани и развие този нов сектор на европейската индустрия, пише БТА.
Използването на дронове напомня за интернет през 90-те години,
коментират обаче експертите. Популярното име на управляемите безпилотни летателни апарати идва от жаргона дрон. Европейското съкращение на дистанционно управляеми безпилотни системи за летателни апарати за гражданска употреба е RPAS.
Безпилотните летателни апарати се предлагат в две основни форми – едните, изглеждащи като самолети, и другите – като хеликоптери с роторни перки, което им позволява да излитат и кацат в ограничено пространство.
Източници от международната авиационна индустрия сочат, че предвидените годишни разходи за производство на безпилотни летателни апарати в света до 2022 г. ще нараснат с почти 11,4 млрд. долара.
В САЩ броят на работните места, които ще бъдат разкрити чрез услугите и дейността на дроновете до 2025 г. ще надвиши 100 хил. Според данните за 2014 г. в САЩ са се продавали по 25 хил. дрона месечно. За Европа чрез предлагането на операторски услуги разкриването на работни места ще достигне около 150 хил. до 2050 г.
Технологиите на гражданските RPAS постоянно се усъвършенстват и съществува голям потенциал техният дял да бъде 10% от европейския авиационен пазар. Според оценки на специалисти това са по 15 млрд. евро годишно за следващите 10 години.
За приложението и проблемите, които ще породи навлизането на дроновете на пазара на авиационни услуги БТА разговаря с пилота майор Ивайло Халов, зам.-началник по летателната част на Морска вертолетна база „Чайка“ във Варна и доц. инж. Сава Иванов – ръководител на факултета по „Изчислителна техника и автоматизация“ в Техническия университет във Варна.
Заради ниските разходи по поддръжка на дроновете е напълно основателно да се очаква бум на тези летателни средства, коментира майор Халов.
Нормите за използването на дронове сега се регламентират основно от национални правила за гражданска безопасност, но
те се различават в отделните държави членки на Европейския съюз,
посочва той. Според доц. инж. Сава Иванов сме свидетели на разкриването на нова пазарна ниша за специфични услуги и дейности, където участието на човека е опасно или невъзможно.
Това е и мотивацията да се търси приложение на използването на дронове в редица дейности и сектори на икономиката и стопанството. От времето, когато дронът е измислен за специфичните цели и задачи на военните, досега, безпилотните апарати вече смело навлизат в гражданската сфера на приложимост и изпълнение на разнообразни задачи.
Поради това е важно да се трупат знания за този тип летателна машина, отбелязва доц. Иванов, най-вече в областта на програмирането на нейното управление. Целта е програмирането да осигурява устойчивост на поведението на дрона при изпълнение на конкретна задача.
Следващият не по-малко важен момент е
как ефективно да се управлява това летателно средство.
В тази посока е насочено вниманието ни в качеството и пълнотата на програмата, която всъщност е летателен план за изпълнението на конкретна задача, например – инспектиране, обяснява доц. Иванов.
И оттук започват нашите усилия като инженери да осигурим точност на позиционирането и устойчивост на платформата при висене. Изучаването и систематизирането на информацията и знанията за технологиите, които са фабрично заложени в дрона на пръв поглед изглежда безсмислено на фона на изобилието от модели, които масово се предлагат на пазара и в интернет, разказва доц. Иванов. Съвместно със студентите и специализантите в Техническия университет във Варна търсим възможности да надградим системата и да подобрим нейните възможности. Това усилие представлява крачка в посока на създаването на добавена стойност и ново качество при поставянето на конкретни задачи на дрона.
Сложността при написването на програмата за управление е в описването на операциите, които дронът трябва да изпълни, както и да се предвидят в процеса на полета и изпълнението на задачата проблеми, както и начин те да се преодолеят, обобщи Иванов.
Според майор Халов активното навлизане на дроновете за гражданска употреба е повод за разговор как тези въздушни апарати се вписват в сектора на въздухоплаването и за евентуалните проблеми, които биха могли да настъпят.
За да бъде разбрано къде ще летят дроновете, необходимо е да се обясни как изглежда въздушното пространство, отбеляза пилотът. Той поясни, че пространството клас А – от 20 хил. м до 11 хил. м, остава на големите самолети. До 4 хил. м, освен витловата авиация, то ще се ползва и от карго безпилотни самолети.
Най-ниският клас е G, или голф въздушно пространство, което е до 150 метра и не е контролирано.
Там ще летят и различните видове дронове. Ето защо разпознаването на апаратите е важен аспект от гледна точка на безопасността на полета, защото дроновете са бързолети, които могат да летят със 100 км/ч.
Тези апарати са трудно забележими и ако нямат разпознавателна система, ще бъдат като птиците в небето, казва Халов.
При полети в голф пространството отговорността е изцяло на пилота. Ето защо актуален е въпросът с подготовката на оператора на дрона, този оператор, трябва да знае правилата за летене, за да ги спазва и изпълнява, наземното управление на RPAS трябва да има и средства за комуникация с диспечерите, които управляват пространството, пояснява Халов.
За да има устойчивост и сигурност на дрона трябва да се види доколко назначените честоти не пречат на работата на другите средства за комуникация, добавя доц. Иванов.
Друг важен аспект са намеренията на много предприемачи да ползват дронове с различна стопанска цел и насоченост.
Динамично развиващият се пазар за управляеми безпилотни системи (RPAS) тепърва ще предлага безброй нови услуги. Малките средства летят ниско, следвайки профила на релефа, което поставя актуално въпроса за безопасността на полета.
При отсъствието на регулация възможни са спорове, породени от практиката, защото у нас
няма отговор на въпроса, на кого принадлежи въздухът и докъде.
Например още през 1926 г. Конгресът в САЩ е приел, че 500 фута са лично пространство и над него започва пространството за обществено ползване. Доколко законно е стопанското ползване на дронове тогава?
Местните власти в някои държави вече забраняват летенето над плажна ивица и други чувствителни обществени места.
Това са все въпроси, които чакат отговор преди дроновете да полетят интензивно в градската среда, коментират експертите.
