С поред правозащитни организации 26-годишният иранец Ерфан Солтани е осъден на смърт в Иран. Това се случва на фона на широко разпространени протести в страната и кървави репресии от страна на властите.
Случаят на Солтани придобива известност като потенциално първата смъртна присъда в последната вълна от протести срещу иранския режим, ръководен от върховния лидер аятолах Али Хаменей.
Има и съобщения за полиция, която е стреляла по тълпи от протестиращи. Досега броят на загиналите е нараснал до най-малко 2003 души, както съобщава базираната в САЩ информационна агенция Human Rights Activists. Ирански държавен служител по подобен начин заяви пред Ройтерс във вторник, че около 2000 души са били убити.
„Хората паднаха на място“, каза един от свидетелите пред Би Би Си.
„Iran Human Rights“, организация с нестопанска цел, базирана в Норвегия, съобщи, че семейството на Солтани е било информирано в понеделник, че той е бил арестуван във Фардис – град западно от Техеран – на 8 януари и осъден на смърт. Групата цитира източник, близък до семейството.
Казали са им, че присъдата ще бъде изпълнена в сряда, съобщи източникът на организацията. Нямало е съдебен процес по неговия случай, посочват оттам, и не е ясно какви обвинения са повдигнати срещу Солтани.
„Иранската организация за човешки права изразява дълбока загриженост относно ескалацията и продължаването на убийствата на протестиращи, както и риска от масови екзекуции на протестиращи, и призовава за незабавен отговор от международната общност“, се казва в изявление на организацията.
- Протестиращите са описани като врагове на Бога
Неправителствената организация заяви, че представители на Ислямската република са определили протестиращите като „мохареб“ (юридически термин, означаващ „война срещу Бог“), терористи и агитатори, като ги свързват с Израел и Съединените щати – престъпления, наказуеми със смърт.
Демонстрациите започнаха преди малко повече от две седмици заради гнева от затруднената икономика на Иран. Скоро те се разраснаха и се насочиха срещу теокрацията, по-специално срещу 86-годишния Хаменей.
Друга норвежка правозащитна група – Hengaw – съобщи, че източник, близък до семейството, е казал на организацията, че сестрата на Солтани е адвокат, но ѝ е отказан достъп до досието на брат ѝ. (
„След ареста си Ерфан Солтани е лишен от най-основните си права, включително достъп до адвокат, право на защита и други основни гаранции за справедлив процес. Семейството му също така умишлено е държано в неведение за съдебния процес“, пише групата.
В съобщението се казва, че на семейството е било разрешено само едно последно посещение при Солтани преди планираната му екзекуция.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува във вторник в Truth Social, че е отменил планираните срещи с ирански правителствени служители, „докато безсмисленото убийство на протестиращи НЕ СПРЕ. ПОМОЩТА Е НА ПЪТ.“ (Публикацията на Тръмп не е била конкретно свързана със случая на Солтани.)
Високопоставеният ирански служител по сигурността Али Лариджани отговори, като нарече президента на САЩ и израелския премиер Бенямин Нетаняху „главните убийци на народа на Иран“.
Мохамад Таваколи-Тарги, професор по цивилизации от Близкия изток в Университета в Торонто, казва, че изявленията на Тръмп и Нетаняху срещу режима не са допринесли особено за демонстрантите в Иран, а вместо това са позволили на режима да обвинява протестиращите, че са чуждестранни агенти.
The Islamic Republic is set to execute Erfan Soltani this Wednesday.
— National Union for Democracy in Iran (@NUFDIran) January 12, 2026
He was arrested last week during Iran’s 2026 uprising.
His only crime is calling for freedom for Iran.
Be his voice, save Erfan Soltani. pic.twitter.com/mVeUNZcCXk
„Ако има силна... материална подкрепа за иранците и иранските демонстранти, това е чудесно“, каза Таваколи-Тарги пред CBC News.
„Но тъжната част е, че Тръмп не прави това в Съединените щати и унищожава самите им демократични основи. А Нетаняху, който обещава да осигури демокрация на иранците, също няма наистина добра репутация.“
Професорът отбеляза, че значението на иранския суверенитет е важна част от политическия дебат на фона на протестите – дали Иран трябва да остане независим от чуждестранни влияния и сили.
През юни Тръмп намекна, че е заинтересован от налагането на смяна на режима в страната, след като САЩ бомбардираха три ядрени съоръжения в Иран.
Иран отвърна на удара с атака срещу американска военна база в Катар скоро след това, което ескалира напрежението между двете страни.
Въпреки че Иран и Израел се споразумяха за прекратяване на огъня скоро след това, коментарите на Тръмп напомниха за друг случай, в който САЩ се намесиха в иранската политика – преврата от 1953 г., организиран от ЦРУ, който принуди първия демократично избран лидер на страната, Мохамед Мосадък, да прекара остатъка от живота си под домашен арест.
Според експерти, разговаряли с CBC News през лятото, това впоследствие довежда и до Ислямската революция от 1979 г., която сваля династията Пахлави, но в крайна сметка и до появата на репресивното правителство, което управлява страната днес. Таваколи-Тарги каза, че следи отблизо дали настоящите протести също биха могли да се превърнат в революция.
„Революциите имат свой собствен ритъм“, каза той, като обясни, че протестите биват потушавани, а след това се завръщат отново. Той добави, че настоящата вълна има много общо с демонстрациите преди събитията от 1979 г.
Има обаче ключова разлика: все още не изглежда да има разцепление в сегашното иранско правителство или в армията.
„Обикновено е нужно да има някакъв вид дезертьорство сред хората, които са на високи позиции, или да се наблюдава разпад на военните сили. Не сме виждали това.“