П реди 233 години се случва едно от най-значимите събития в хода на Френската революция. В ранните часове на 5 октомври 1789 г. стотици жени, възмутени от високите цени на хляба и недостига му, се отправят на поход към Версай.
Към тях се присъединяват още хиляди французи, недоволни от управлението на крал Луи XVI. Съвременните историци смятат, че избухналите размирици на практика слагат край на независимостта на монарха и поставят началото на смяната на властта и извършването на редица реформи във Франция.
Бунтове срещу поскъпването на хляба
Годината е 1774-та. В опит да стабилизира френската икономика след поредица от лоши реколти, министърът на финансите Ан Робер Жак Тюрго решава да премахне регулирането на търговията със зърно. Резултатът е катастрофален – цената на хляба нараства драстично, настъпва масов глад, а на следващата година избухват бунтове в различни части на страната, останали в историята с името „Брашнената война“.
Постепенно много хора започват да споделят мнението, че с решенията, които взема, аристокрацията иска да умори от глад най-бедната част от населението на Франция.
Storming of the Bastille https://t.co/S5yRkLdDyb
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia) September 27, 2022
След кратко затишие размириците избухват с нова сила през април 1789 г. През лятото започват повсеместни безредици и грабежи, станали известни като „Големия страх“. В опит да се справи с кризата, Луи XVI уволнява новия финансов министър Жак Некер и му заповядва да напусне Париж. Междувременно част от депутатите създават революционен парламент, наречен Национално учредително събрание, и започват да подготвят първата конституция на страната.
Недоволството на хората обаче е твърде голямо. На 14 юли демонстранти щурмуват Бастилията, а в Париж е основана нова общинска власт със собствени въоръжени сили. Подобни събития се разиграват и в други градове – като Троа, Страсбург и Шербур. Много от въстанията протичат под лозунга „Хляб! Смърт на прекупвачите!“
По пътя на реформите
След превземането на Бастилията, реформаторски настроените депутати успяват да прокарат серия от революционни декрети, които премахват част от привилегиите на благородниците и духовниците. Приета е също така и емблематичната Декларация за правата на човека и гражданина (повечето историци я определят като най-важния документ на Френската революция, определящ индивидуалните права на всеки човек. Създадена е от Жилбер дьо Лафайет и Оноре Мирабо). Вниманието на реформаторите се насочва към създаването на постоянна конституция, но консерваторите и монархистите се опитват да попречат на процеса по изготвянето ѝ.
В края на септември кралят взема решението да премести Фландърския полк във Версай като предпазна мярка. Провежда се и банкет по този повод, на който присъства самият Луи XVI. Това разгневява много хора, а вестниците „Приятел на Народа“ на Жан-Пол Марат и „Революциите на Париж“ на Елизе Лустало бият тревога за организирането на аристократичен заговор. Те твърдят, че целта е да се саботира конституцията още преди да е завършена. Повод за допълнителна ескалация на напрежението става изявлението на краля, че има съмнения относно приемането на Декларацията за правата на човека и гражданина.
Походът към Версай
Сутринта на 5 октомври се оказва повратен момент. Огромни тълпи от жени, прекарали цялата нощ пред пекарните, без да успеят да си купят хляб, се събират на Гревския площад и обкръжават кметството.
#OTD 1789 The Women's March on Versailles effectively terminates royal authority. pic.twitter.com/GeazUUHDw7
— The French History Podcast (@FrenchHist) October 5, 2021
Някои от тях започват да викат „Хляб! Към Версай!“ Чува се камбанен звън, а към тълпата се присъединяват и много мъже, въоръжени с пики и тояги. Охраната на кметството се опитва да спре протестиращите, но те безпроблемно нахлуват в сградата и проникват в оръжейния склад, откъдето се сдобиват с голям брой мускети, две оръдия, както и барут. Малко по-късно тълпата се отправя към Версай.
Протестиращите изминават пътя до двореца за около шест часа. Към тях се присъединяват още много французи. Издигат се агресивни призиви Луи XVI да се завърне в Париж, а към кралица Мария Антоанета дори се отправят смъртни заплахи. Тълпата е посрещната от депутати от Учредителното събрание, а част от демонстрантите дори се срещат с краля, за да му представят своите искания. Той ги изслушва и нарежда да бъдат отпуснати брашно и хляб от личните му запаси, а освен това обещава, че ще даде одобрението си за Декларацията за правата на човека и гражданина.
#OTD 1789 The Women's March on Versailles forces King Louis XVI to change his residence to the Tuileries Palace, placing him under the power of the people of Paris. pic.twitter.com/hhJK4E2Dqx
— The French History Podcast (@FrenchHist) October 6, 2021
В резултат някои от протестиращите заявяват, че целта им е постигната, но повечето не са съгласни с тях. Много хора са твърдо убедени, че кралицата има „вредно влияние“ и ще попречи на Луи XVI да изпълни обещанията си.
Кървави сблъсъци
Късно вечерта на 5 октомври в двореца пристига и Националната гвардия. Много от войниците обаче се смесват с протестиращите и между тях спонтанно се оформя съюз. Няколко от демонстрантите проникват в двореца през врата, оставена без охрана и започват да търсят спалнята на кралицата, която е обект на всеобща омраза. Кралските телохранители откриват стрелба, при което един младеж загива. Това разгневява тълпата и започва ожесточена ръкопашна схватка. Двама гвардейци са убити, като главата на единия от тях е набучена на пика.
На фона на нестихващите сблъсъци, ръководителят на Националната гвардия Лафайет успява да убеди Луи XVI да се обърне към протестиращите. Той се появява на балкона заедно със съпругата си, като двамата неочаквано са посрещнати с викове „Да живее кралят!“ Монархът обявява, че ще завърне в Париж, „подчинявайки се на любовта на верните си поданици“. Няколко часа по-късно, кортеж с кралското семейство, начело с Националната гвардия, се отправя към столицата. Той е заобиколен от всички страни от ликуващи демонстранти (според някои оценки, общият им брой е приблизително 60 000). Процесията е обзета от духа на победата над стария режим, тъй като на всички е пределно ясно, че кралят се е подчинил на народа. Самият Луи XVI отлично осъзнава в какво положение се намира. Показателно е, че след като пристига в занемарения дворец Тюйлери и е попитан какво ще разпореди, той отвръща с необичайно примирение: „Нека всички се настаняват както искат“. След това кралят многозначително нарежда да му бъде донесена книга за сваления от власт и екзекутиран английски крал Чарлз I.
Още от автора:
Там са костите на 6 млн. души: Зловещата история на Парижките катакомби
Лъжа, с която демоните изкушават вярващите: Магията през Средновековието
Между легендите и историческите факти: Защо вещиците летят с метли?
Те твърдят, че истината е забравена или нарочно прикрита
Животните, в които се вселявали хора и богове
Смразяващи кръвта истории: Кой е звярът от Жеводан
Ужасяващата история на кралските раждания
Най-загадъчните убийства и погребения в историята
Осем истински истории, които ще смразят кръвта ви
