У вреждането на сърцето рядко се причинява от една-единствена пропусната тренировка, случайно преяждане или безсънна нощ. Много по-опасни са действията, които се повтарят всеки ден и постепенно увеличават натоварването на кръвоносните съдове и сърдечния мускул. Кардиологът Екатерина Майборода разказа кои от тях са най-опасни.
Значителна част от сърдечните рискове не възникват внезапно. Според Световната сърдечна федерация до 80% от сърдечносъдовите заболявания са предотвратими: най-често те са свързани с фактори, които човек може да контролира, като тютюнопушене, диета, физическа неактивност и наднормено тегло.
„Ето защо кардиолозите говорят не толкова за еднократни сривове, колкото за кумулативните ефекти от начина на живот. В младостта сърцето и кръвоносните съдове могат да компенсират стреса дълго време, но с възрастта тази устойчивост постепенно намалява.“ — Екатерина Леонидовна Майборода, кардиолог в градската клинична болница „Вересаев“, доктор по медицина.
Ето навиците, които са най-вредни за сърцето:
Пушене или пребиваване в близост до пушачи
СЗО свързва тютюнопушенето с 20% от смъртните случаи от коронарна болест на сърцето. Никотинът пречи на регулирането на сърдечната честота и кръвното налягане от нервната система и пряко засяга клетките на съдовата стена. Тези промени настъпват постепенно: съдовете стават по-малко еластични, а стените им започват да се преструктурират. Това увеличава риска от атеросклероза, инфаркт и опасно разширяване на коремната аорта.
„Цигари, наргилета, никотинови стикове – всички те влошават състоянието на кръвоносните съдове. Дори епизодичното пушене не е безопасно“, обяснява лекарят.
Продължително седене през деня
Според кардиолога седенето натоварва минимално сърдечносъдовата система, което е вредно. Кръвообращението в долната част на тялото се нарушава, мускулите не помагат на вените да връщат кръв към сърцето, а метаболизмът се забавя. Това води до високо кръвно налягане и дисбаланс в нивата на захарта и холестерола.
Проучване в Journal of the American College of Cardiology показва, че повече от 10,5 часа седене на ден са свързани с повишен риск от сърдечна недостатъчност, дори при хора, които правят упражнения след работа. Движението е полезно, но не винаги може да компенсира напълно 8-10 часа пълна неподвижност.
Консумация на солени и ултрапреработени храни
Този навик включва не само бързо хранене, но и колбаси, готови сосове, сладки напитки и индустриални печива. Солта (натрият) директно увеличава натоварването на кръвоносните съдове и е основен фактор за хипертония. СЗО препоръчва по-малко от 5 грама сол на ден (около една чаена лъжичка), но повечето хора приемат много повече чрез скритата сол в преработените продукти.
Ултрапреработените храни са опасни и заради високото съдържание на захар и наситени мазнини при липса на фибри. Проучване в BMJ потвърждава, че високата им консумация е пряко свързана с повишен риск от сърдечносъдови заболявания.
Обобщение
Не еднократните прегрешения, а системните навици увреждат сърцето. Пушенето, заседналият начин на живот и диетата, богата на сол и преработени храни, създават кумулативен риск. Колкото по-дълго тези фактори присъстват в ежедневието, толкова по-голяма е вероятността от сериозни увреждания на сърдечния мускул и съдовете.
