П омните ли как през 2015 Турция свали руски бомбардировач? Оттогава Путин не докосва Турция. Свалянето на руски МиГ-31 в небето над Естония не би било нищо по-различно от отбранителна мярка, съобщи Deutsche Welle.
Путин постоянно провокира Запада. Първо с дронове над Полша, след това с изтребители във въздушното пространство на Естония. Резултатът: НАТО провежда консултации в съответствие с член 4 от Устава на организацията. А Естония поиска инцидентът с руските изтребители МиГ-31 да се разгледа в Съвета за сигурност на ООН.
Фактът, че дронове шпионират казармите на Бундесвера, а морски плавателни съдове разузнават местоположението на кабели и тръбопроводи в Балтийско море, не е новина. Реакцията на западните страни също винаги е била обичайна: протестна нота, извикване на посланика във външното министерство – и нищо повече. Винаги обаче е било ясно: подобни действия на Русия са акт на агресия. Именно така са били замислени.
Сега вече НАТО изпраща ясен сигнал: на това се слага край.
Да се свалят ли руските изтребители над територията на НАТО?
Решаващият въпрос е: как да се реагира? Експертът от парламентарната фракция на ХДС/ХСС по външната политика Юрген Харт настоява за ясно послание към Москва. В бъдеще нарушенията на границите не бива да остават безнаказани – в краен случай руските бойни самолети могат да бъдат свалени.
Мненията на германците по въпроса са различни. И сред моите приятели и познати е така: някои намират това за последователно и правилно, други предупреждават, че това би било нарушение на табу, което показва, че Германия се готви за война с Русия.
Но това, което изглежда като нарушение на табу, в крайна сметка не би било нищо по-различно от отбранителна мярка. През 2015 година Турция показа, че такава реакция може да има ефект. Тогава тя свали руски боен самолет, който навлезе в турското въздушно пространство от Сирия. От тогава Путин не докосва Турция.
Но дали този сценарий може да бъде реализиран днес? След три години и половина война в Украйна ситуацията е по-нестабилна от когато и да било. Сега едва ли може да се прецени еднозначно дали унищожаването на руски самолет ще бъде възприето като сигнал за сдържане или като повод за следващ етап на ескалация. Стратегията на Путин е ясна: той все повече отмества границите на допустимото, докато Европа не се сблъска с реалността на военното противопоставяне. В някой момент ще бъде достигната точката, от която връщане няма.
Някои смятат, че Путин няма да влезе в контакт с НАТО. Но защо пък не? Той отдавна прави това. За какво иначе биха били нужни инцидентите в Полша и Естония, ако не за да се проверят реакциите на Алианса?
2025 година промени правилата на играта
Със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом геостратегическата координатна система се промени. САЩ очакват, че Европа сама ще решава проблемите си. Те са готови за сделка с Путин вместо да оказват поддръжка на Украйна. Путин умело използва тази смяна на курса за своите интереси и сега се е прицелил към Европа.
Европейците могат да продължат да ръкопляскат сами на себе си за своя отговор на дроновете над Полша. Но фактът, че изтребителите са били принудени да изстрелят ракети на стойност милиони долари срещу евтините еднократни дронове, предизвиква съмнения в това, че европейските отбранителни възможности съответстват на предизвикателствата на времето.
Европа има нужда и от политика на сдържане, и от дипломация
Напълно обосновано през тази година Европа прие мащабна програма за превъоръжаване, за да може при необходимост да има възможността да се защити сама без помощта на САЩ. Също така е абсолютно вярно, че в момента има нужда от ясен сигнал за това, че провокации като дроновете над Полша и изтребителите над Естония трябва незабавно да бъдат прекратени.
От друга страна, Европа все още няма достатъчно дипломатически инициативи. Опитът на американския президент да прекрати войната за 24 часа се провали. Тръмп бе – и вероятно все още е готов – на сериозни отстъпки за сметка на Украйна. Но Путин провали всички мирни планове.
Въпреки това едновременно с мерките за сдържане продължават да са необходими и дипломатически стъпки. В края на краищата каква е алтернативата? Историята на 20-и век ни учи, че спиралата на надпреварата във въоръжаването, недоверието, провокациите и ответните действия само ще се върти все по-силно – докато натрупаните оръжия не бъдат използвани. Но точно това не бива да се превръща в следващата глава в историята на сегашното противопоставяне.
