Т ридесет и девет часа и дванадесет минути. Толкова живее синът на Жаклин Кенеди и президента Джон Ф. Кенеди – време, в което се побира цяла национална драма. От прошепнатия, изпълнен със страх въпрос на първата дама в колата на път към болницата до сълзите на президента в котелното помещение – историята на Патрик Бувие Кенеди е кратка, но с дълъг отзвук. Нова биография разкрива как тези два дни през август 1963 г. променят не само едно семейство, но и американската медицина.
Първата дама е на задната седалка на седан Ford, в ранните етапи на преждевременното раждане, когато с приглушен глас задава въпрос, издаващ тревогата ѝ за момченцето, което предстои да роди.
JFK Watched as Son Patrick Died in Hyperbaric Oxygen Chamber After 39 Hours: Book https://t.co/KT3YA59mbP
— Dian (@Dian5) February 20, 2026
„Г-н Ландис, можем ли да побързаме?“, попитала тя агента на Тайните служби, който шофирал.
Гласът ѝ бил „приглушен“ и „шепнещ“, въпреки иначе хладнокръвния ѝ външен вид зад тъмните очила.
„Можем ли да се движим малко по-бързо?“, продължила тя.
Сцената е описана в „Здрачът на Камелот“ на Стивън Левингстън – нова биография, която хвърля светлина върху по-малко позната, но изключително значима глава от семейната сага на Кенеди. Книгата, която излиза на 24 февруари, проследява „краткия живот и дългото наследство“ на Патрик Бувие Кенеди – четвъртото дете на Джаки и Джон Кенеди.
За по-малко от два дни – от 7 до 9 август 1963 г. – Патрик се ражда, бори се за живота си и, под прожекторите на общественото внимание, което от години следва семейството му, умира.
Въпреки че е дълъг едва 43 сантиметра и тежи 1,8 килограма, Патрик „беше добре оформено дете със светлокестенява коса“, пише Левингстън.
„Той беше красив“, казва Клинт Хил, агент на Тайните служби. „Но той очевидно се бореше за всяка глътка въздух, тъй като бедните му малки гърди се мъчеха да получат кислорода, от който се нуждаеше, за да оцелее.“
Днес лекарите знаят, че белите дробове на Патрик не са имали достатъчно време да произведат необходимото количество сърфактант – вещество, което подпомага усвояването на кислород. Преди десетилетия обаче медицината е действала почти в тъмнина – в отчаяна надпревара с времето.
Патрик живее 39 часа и 12 минути. Баща му е до него в края, наблюдавайки през илюминатора как тялото на сина му се предава в хипербарната кислородна камера в мазето на Детската болница в Бостън. Там новороденото е транспортирано за най-съвременното – и в известен смисъл експериментално – лечение, след като се ражда със секцио във военновъздушната база Отис в Масачузетс.
Пиер Селинджър, прессекретар на Белия дом, по-късно разказва как президентът се оттеглил в котелното помещение на болницата след смъртта на Патрик и „плакал“ в продължение на 10 минути.
„Той се бори доста добре“, казал президентът – човекът, който по-малко от четири месеца по-късно също ще загине.
Убийството през ноември 1963 г. до голяма степен засенчва мястото на Патрик в историята. Според Левингстън обаче животът и смъртта му се превръщат в повратна точка както за брака на родителите му, така и за развитието на неонаталните грижи в Съединените щати.
„Всичко е обвързано с историята на Патрик“, казва Левингстън пред PEOPLE.
Въз основа на нови интервюта – включително с част от медицинския екип, лекувал Джаки по време на раждането – както и на задълбочени архивни проучвания, „Здрачът на Камелот“ реконструира почти минута по минута драматичната борба за живота на Патрик Бувие Кенеди и разкрива как тя променя семейството.
Според Левингстън именно споделената скръб от загубата ги сближава отново.
„Голяма част от живота им е загадка, но имаше признаци, че определено са се обвързвали един с друг“, казва той.
Съюзът им обаче далеч не е бил безоблачен. Наред с добре известните проблеми в брака, в книгата се отбелязва и хипотеза на биограф, че поредицата преждевременни раждания на Джаки може да е била свързана с предполагаема инфекция с хламидия, предадена от съпруга ѝ.
Майчинството и бащинството променят президента – както чрез радостите, така и чрез загубите. Джаки ражда четири деца: дъщеря Арабела, която е мъртвородена; дъщеря Каролайн; син Джон-младши; и Патрик.
„Той наистина обожаваше Каролайн и Джон-младши и израстваше чрез тяхното възпитание. Те го научиха как да бъде емоционален мъж, грижовен мъж“, казва Левингстън.
„Патрик доведе това до зенита на своята еволюция“, допълва той.
Докато Джаки се възстановява от операцията в Масачузетс, президентът прекарва по-голямата част от следващите два дни до сина си.
„Той пое контрол над всичко, свързано със здравето на Патрик, и израсна много бързо в тази роля“, отбелязва Левингстън.
След смъртта на Патрик президентът настоява за „революция в грижите за преждевременно родени бебета“ чрез увеличено финансиране на медицинските изследвания, пише авторът. Близо една пета от близо 400-страничната книга е посветена на раждането, живота и смъртта на детето. Левингстън пресъздава редица конкретни и понякога изненадващи детайли: президентът пита за марката на линейката, която транспортира сина му; първата дама иска цигара точно преди операцията – „Нюпорт“. (Тя я е получила.)
Авторът споделя, че е бил изключително удовлетворен от възможността да разговаря с лекари, които досега не са давали публични показания, сред тях Чарлз Санислоу, началник на хирургията във военновъздушната база. Левингстън отдава заслуга и на съпругата си Сюзън – също журналистка и негов „партньор в престъплението“ – за усилията да открият и убедят медиците да разкажат спомените си.
„За наше учудване, изненада и радост, получихме обратно вещите и успяхме да ги открием и да разговаряме с тях“, казва Левингстън.
Грижата за Патрик остава дълбоко в съзнанието на участниците в събитията, макар с времето той да остава в периферията на голямата история.
„Тези неща са живели с тези хора и те искат да ги обсъдят отново“, казва Левингстън.
„Здрачът на Камелот“ описва и как нацията първо празнува очакваното раждане, а след това скърби – първо за детето, а по-късно и за президента.
„Нацията беше изцяло ангажирана с живота му от момента на бременността. Имаше цялото това хваление и празнуване за поредното бебе на Кенеди. Боже мой, всички бяха толкова развълнувани“, казва Левингстън.
„Никой никога не го е виждал, но се е влюбил в него“, добавя той.
В по-широк план авторът изследва преплитането на болка и устойчивост, което определя мястото на Патрик в историята на семейство Кенеди – само два дни живот, но далеч по-дълбок отпечатък от шумните заглавия след смъртта му.
„Животът им отразява една по-голяма човешка история: хората страдат, хората се сблъскват с трагедии“, казва Левингстън за президента и първата дама. „Но в същото време в тези трагедии съществуват лъчи надежда и трябва да отидете и да ги потърсите и да ги откриете. И мисля, че това се опитваха да направят Джак и Джаки.“
