Н а 30 юни 1908 г. астероид навлезе в земната атмосфера и експлодира в небето над Сибир. Местни жители в слабо населената област съобщиха, че са видели огнено кълбо и са чули мощен взрив, последвани от масивни горски пожари и дървета, изкоренени на километри разстояние. Поради отдалеченото местоположение на събитието, то получи малко внимание в царска Русия и още по-малко извън нея, пише NASA.
Първата научна експедиция до района пристигна едва през 1927 г., но въпреки това успя да открие достатъчно доказателства, че разрушенията са причинени от ударната вълна и топлинния взрив на въздушната експлозия. Археолози са намерили данни за подобни събития в миналото, като отбелязват, че по-малки астероиди често се разпадат в атмосферата, причинявайки минимални или никакви щети.
Today is International #AsteroidDay☄️!
— UNOOSA (@UNOOSA) June 30, 2023
🗓️115 years ago, the Tunguska event - the largest asteroid impact in recent history - devastated an area of 2,150 km2.
This day is a reminder of the dangers lurking in outer space & the need to address them in cooperation.@asteroidday pic.twitter.com/URW9OIAVNp
Около 7:15 сутринта на 30 юни 1908 г., при управлението на цар Николай II, в един от най-отдалечените райони на Сибир се случи необичайно събитие.
Няколко овчари на северни елени от народа Евенки, живеещи на не повече от 30 км от епицентъра, описаха огнените топки с дим, последвани от светкавица, по-ярка от Слънцето, и силен гръм. Най-близките очевидци бяха силно засегнати – част от тях бяха издигнати във въздуха, изгубиха съзнание и домовете им бяха повредени или разрушени. За щастие, поради ниската гъстота на населението, човешките жертви бяха минимални, но много стада северни елени загинаха. Очевидци свидетелстваха за огромен стълб дим, издигащ се високо в атмосферата.
Астероидът, наричан болид в атмосферата, с диаметър около 39 метра и входен ъгъл от около 30 градуса, експлодира на височина близо 9 км. Ударната вълна и топлинният взрив съвпадат с описанията на очевидци и с разрушенията, констатирани от по-късни експедиции. Сеизмични уреди на стотици километри разстояние регистрираха трусовете, породени от експлозията.
Първите научни експедиции до мястото на събитието закъсняха с близо 20 години поради труднодостъпността му и исторически сътресения като Първата световна война и Руската революция. През 1921 г. Съветската академия на науките изпрати геолога Леонид А. Кулик, който обаче не успя да достигне района. Едва през 1927 г. той организира успешна експедиция, откривайки безспорни следи от експлозията.
В серия от проучвания Кулик описва зона на унищожение с форма на пеперуда, обхващаща 2 149 квадратни километра и причиняваща падането на около 80 милиона дървета. Наблизо дърветата останаха изправени, но с отронени клони и оголена кора, доказателства за силно изгаряне. Въпреки усилията, физически останки от болида не бяха намерени – вероятно защото въздушната експлозия го изпарява. По-късни изследвания обаче откриват микрочастици с извънземен произход, макар без точна дефиниция дали те са от астероид или комета.
Повечето учени днес приемат, че събитието се дължи на удар от астероид, който е предизвикал разрушенията в Сибир през юни 1908 г.
През 2016 г. ООН обяви 30 юни за Международен ден на астероидите с цел повишаване на общественото внимание към астероидите и усилията за защита на планетата.
Земята носи геоложки свидетелства за минали космически удари, някои от които са нанесли катастрофални поражения. През 1990 г. бе изследван частично потопеният кратер Чиксулуб с диаметър 201 километра в мексиканския полуостров Юкатан – вероятното място на удара на астероид с диаметър около 9 км, довел преди 65 милиона години до изчезването на динозаврите и 75% от видовете на планетата.
Археологическите разкопки показват и по-скорошни космически събития с разрушителен ефект върху обитаемите райони. Например, уникално разтопено стъкло в седиментите на 12 800-годишния обект Абу Хурейра в Сирия подсказва за кометно въздействие с локални и глобални последствия. Подобни находки в други части на света подкрепят теорията, че кометата може да се е разпаднала преди удара, което е предизвикало световни климатични промени и масово изчезване на големи бозайници.
Учените също така откриха доказателства, че град Тал ел-Хаман в днешна Йордания е процъфтявал около 3000 години, преди да бъде опустошен около 1650 г. пр.н.е. вероятно вследствие на въздушен взрив на астероид, малко по-голям от Тунгуска. Районът остава необитаем между 300 и 600 години, вероятно заради промени в плодородието на почвата. Около 15 близки града и над 100 села изглежда са споделили същата съдба в този период.
Сред най-забележителните космически събития са и удари като този на 23 фрагмента от кометата Шумейкър-Леви 9 в атмосферата на Юпитер през юли 1994 г. и въздушното избухване на 15 февруари 2013 г. в Челябинск, Русия, при което астероид с диаметър 20 метра освободи енергия, еквивалентна на около 150 килотона тротил.
Тези събития подтикнаха НАСА да създаде на 7 януари 2016 г. Службата за координация на планетарната отбрана (PDCO), която отговаря за идентифицирането на обекти, близки до Земята (NEO), представляващи потенциална заплаха, както и за издаването на глобални предупреждения при нужда. PDCO координира световните усилия за предотвратяване на сблъсък и тества технологии за смекчаване на въздействието на такива обекти.
#AsteroidDay This photo was taken 20 years after the #Tunguska River meteor (asteroid) impact event, in 1928. pic.twitter.com/Grn7q4y7wP
— John Moffitt 🌊🌊🧢 🇺🇦 (@JohnRMoffitt) June 30, 2015
Мисията за тест на двойно астероидно пренасочване (DART), управлявана от Лабораторията по приложна физика на университета Джон Хопкинс, демонстрира ефективна технология, известна като кинетично въздействие. Изстреляна на 23 ноември 2021 г., мисията се състоеше от космически кораб, проектиран да удари целевия астероид с 22 530 километра в час, и CubeSat апарат, LICIACube, предоставен от Италианската космическа агенция, за заснемане на удара и последствията му.
Избрана бе двойната астероидна система Дидимос – с диаметър около един километър – и нейният по-малък спътник Диморфос, с диаметър около 158 метра. На 26 септември 2022 г. DART се удари в Диморфос, предавайки изображения до последния момент. LICIACube предостави снимки на удара и изхвърлените материали, наблюдавани и от наземни телескопи, както и от космическия телескоп „Хъбъл“. Кинетичният удар забави орбитата на Диморфос около Дидимос с 32 минути — повече от 25 пъти очакваната промяна, демонстрирайки за първи път ефективна технология за отклоняване на астероид.
☄️ In 1908 the skies above Russia exploded (~50 megatons!) in the #Tunguska event!
— Russia 🇷🇺 (@Russia) June 30, 2025
A massive meteor shook the #taiga, flattening 2'150 sq km of forest — the largest cosmiс impact event in recorded history 💥
Its mysterious aura gave birth to many SCP-style theories 👽 pic.twitter.com/uXCgmOyljI
PDCO продължава да следи и проверява NEO обекти до 45 милиона километра от орбитата на Земята. През последния месец седем обекта преминаха близо до орбитата на Луната, без да представляват опасност.
През април 2023 г. агенцията публикува стратегически план за непрекъснат мониторинг и бдителност в областта на планетарната отбрана.
Успешният тест с DART показва, че съществуват технологии, способни да смекчат потенциалните удари на NEO с нашата планета.
„Сблъсъкът на NEO с Земята е единственото природно бедствие, което днес човечеството може напълно да предотврати“, заяви офицерът на НАСА по планетарната отбрана Линдли Джонсън. „Трябва да продължим да търсим онези обекти, за които знаем, че все още са там, и да развиваме технологии и способности за планетарна защита, които един ден биха могли да предпазят нашата планета от опустошително събитие.“
