Можеше да се стигне и до поражение, но въоръженото нападение срещу казармата "Монкада" в Сантяго де Куба отбеляза началото на процеса, който прерасна в кубинска революция.
Датата на нападението - 26 юли (1953 г.), беше възприета от Фидел Кастро като име на революционното му движение, свалило диктатурата на Фулхенсио Батиста през 1959 г., припомня ДПА.
26 юли се празнува в Куба като национален празник
и всяка година партийните функционери се събират, за да отбележат нападението срещу "Монкада".
Великолепието и тържествеността, които предстоят, са в рязък контраст с времето, когато 26-годишният Кастро и около 80 други революционери, включително брат му Раул, щурмуваха казармата, с надеждата да се справят с гарнизона от 800 войници и да свалят диктатурата на Батиста.
15 войници и трима полицаи бяха убити в провалилото се нападение, при което и деветима революционери загубиха живота си. Кастро впоследствие заяви, че над 50 бунтовници били избити по-късно от режима на Батиста.
Самият Фидел беше осъден на 15 години затвор, макар и освободен две години по-късно.
След двегодишна партизанска борба обаче, през януари 1959 г. Батиста беше свален.
Основните тържества ще се проведат в Сантяго де Куба в източната част на острова, "люлката на кубинската революция".
За церемонията в града пристигат ветерани от нападението срещу "Монкада" и участници в експедицията на яхтата "Гранма", с която революционерите стигат до острова на 2 декември 1956 г. от Мексико.
В чест на юбилея беше отворен отново хотел "Рекс", в който преди 60 години са отседнали революционерите преди нападението. За годишнината бе пусната и специална пощенска марка.
Тържествената церемония започва в 7 ч. сутринта заради жегите -
Сантяго е един от най-горещите градове на Острова на свободата.
Освен официалните лица, присъстват около 10 хил. жители от провинцията - всеки един от тях избран на събрания на трудовите колективи.
До 2006 г., когато болестта го принуди да напусне поста, Кастро използваше церемониите, за да възхвалява достойнствата на победоносната кубинска революция и да изнася реч срещу външните врагове, особено САЩ.
Сега обаче 86-годишният "лидер максимо" (върховен водач) е прекалено слаб, за да изнася речи. По-младият му брат Раул, който в продължение на 50 години тихо и ефикасно ръководеше армията на страната, се притеснява повече от обществени изяви и е по-прагматичен от своя брат и предшественик.
Въпреки това, 82-годишният генерал вероятно ще използва случая да отправи познато послание към кубинския народ. Не бях избран за президент, за да въведа отново капитализма, заяви той пред Националното събрание през февруари.
Въпреки познатата риторика, Раул Кастро въвежда промени
откакто получи властта: кубинците вече могат да притежават мобилни телефони и компютри, а на карибския остров се откриват все повече и повече частни компании.
В Куба вече има близо 430 хил. т.нар. "куентапропистас" (самонаети), но разликата между тях и кубинците, които получават пари от роднини в чужбина, от една страна, и мнозинството, което продължава да живее с държавните заплати от около 20 долара на месец, от друга, продължава да расте.
Надеждата за създаване на безкласово социалистическо общество може да е изчезнала, но правителството продължава да се бори срещу течението с всеобхватна образователна система и безплатно здравеопазване.
Комунистическата партия остава единствената законна политическа сила в Куба, а правителството отказва да въведе каквито и да било политически реформи.
Кога политическите различия ще бъдат декриминализирани, пита 37-годишната опозиционна блогърка Йоани Санчес. Тя се оплаква от години, че комунистическият режим отказва на младото поколение на Куба достъп до властта поради страх от техните идеи.
През последните дни дисидентът Хосе Даниел Ферер съобщи за арести на активисти от неговото политическо му движение "Патриотичен съюз на Куба" (UNPACU).
Мирното протестно движение на Ферер е особено активно в някогашната твърдина на революцията Сантяго.
