О ткакто Асад падна, Израел пое контрола над демилитаризираната зона на границата със Сирия. Местните се оплакват от набези, а властите с тревога следят изграждането на нови израелски военни бази на сирийска територия, съобщи Deutsche Welle.
"Минаха две години, четири месеца, 24 дни и пет часа" - толкова дълго сириецът Ахмад Хасан ал Дин не е виждал сина си. Той е бил отвлечен от израелски войници през април 2024 г., когато е бил едва на 17 години.
"Саддам беше отишъл да нахрани животните рано сутринта", разказа пред ДВ Ал Дин, който е от селището Джубата ал Хашаб, близо до Голанските възвишения. "Обадих му се по телефона и той ми каза, че всичко е наред. Но по-късно видяхме с очите си как го отведоха - с белезници и в окови. Твърдят, че той е навлязъл незаконно на територията на държавата Израел. Но тази зона е наша земеделска земя и имаме разрешение от ООН да работим там", обяснява пред ДВ сириецът. Мъжът снима как войниците извеждат сина му през полетата, а автентичността на видеото е потвърдена от France24.
За да влязат в тази буферна зона, сирийските земеделски стопани и овчари се нуждаят от специален пропуск от UNDOF - мироопазващата мисия на ООН в Сирия. Тези сили бяха създадени, за да гарантират, че израелските и сирийските части поддържат примирието помежду си след споразумението от 1974 г.
Според хуманитарни организации синът на Ахмад Хасан ал Дин, който вече е на 19 години, вероятно се намира в затвор в Израел. ДВ попита израелската армия в какво е обвинен Саддам и по чие законодателство, а в отговор получи изявление от военен говорител, което преди това е било изпратено и на други медии и правозащитни организации. В него се посочва, че Израел задържа сирийци, за които подозира, че биха могли да нанесат вреда на страната. В отговора не се уточнява дали армията счита сина на земеделския стопанин за такова лице.
Израел под контрола над граничната зона
След падането на диктаторския режим на Асад през декември 2024 г. Израел пое контрола над демилитаризираната зона, патрулирана от ООН. Висши израелски политици обявиха споразумението от 1974 г. за невалидно и заявиха, че войските ще останат временно в района, за да защитят Израел от трансгранични атаки.
Оттогава обаче присъствието на Израел в Сирия се превърна в постоянно. През ноември 2025 г. силите UNDOF съобщиха пред журналисти, че Израел е създал 10 бази в района. От тези бази израелски войници извършват почти ежедневни набези в сирийските провинции Дараа и Кунейтра.
"В тези набези често участват бронирани патрули в населени райони, след това по главните пътища се изграждат временни контролно-пропускателни пунктове, на които всички преминаващи сирийски цивилни биват спирани, претърсвани, разпитвани, а телефоните им - проверявани. В някои случаи се събират и биометрични данни", съобщи през януари сирийската консултантска фирма "Карам Шаар".
Израелските войници също така нахлуват и в домове, търговски обекти и училища и ограждат земеделски земи и водоизточници, разказват местните. ДВ разполага с документ от властите в Кунейтра, според който израелски войски конфискуват домашни животни и унищожават кладенци с питейна вода, градински площи и сгради. 65-годишен мъж от района разказва пред ДВ как домът му е бил разрушен от израелските войници.
Нарушение на международното право?
През последните няколко месеца израелските войници навлизат все по-навътре в Сирия. Центърът "Сиджил" е регистрирал 818 инцидента в периода от 25 август до 31 декември 2025 г. или по 45 на седмица. От началото на тази година центърът е преброил 1 632 нахлувания, което прави средно 48 инцидента седмично.
Центърът "Сиджил" документира също колко сирийци са били задържани от Израел. По негови данни от декември 2024 г. насам са били задържани около 200 души. За разлика от сина на Ал Дин, повечето от тях са били освободени в рамките на 24 часа след извършения разпит.
Смята се, че в израелските затвори все още се намират между 40 и 50 сирийци, включително четирима или петима, които са били задържани още преди смяната на сирийското правителство през 2024 г.
Според експерти преминаването на границата от войници, задържането на граждани на друга държава и последващото им прехвърляне в израелски затвори представлява явно нарушение на международното право. Организации като "Амнести Интернешънъл" и "Хюман Райтс Уоч" определят действията на Израел в южните части на Сирия като възможни военни престъпления.
Защо Израел прави това?
Откакто падна предишното сирийско правителство, израелските политици настояват, че Южна Сирия трябва да бъде "демилитаризирана зона". Израелската армия казва, че "задържа лица, за които има основателни подозрения за участие в терористична дейност". С предотвратяването на атаки и контрабанда израелските военни оправдават и изгражданите от тях нови военни бази. Местни жители на Кунейтра не са сигурни дали Израел се опитва да окупира техните градове, или прави това, за да окаже натиск върху сирийското правителство. САЩ се опитаха да посредничат за възобновяването на споразумението от 1974 година, но този опит се провали.
"Първият фактор, който определя подхода на Израел към Сирия, е колективната травма от 7 октомври - страхът от повторна трансгранична инвазия", пише Елизабет Цурков от института "Ню Лайнс". Израел също така се съмнява, че новото сирийско правителство наистина не иска да воюва и не планира атаки, както твърди. "Тъй като Израел възприема правителството в Дамаск като джихадистко и подчинено на Турция, израелските власти имат интерес то да е достатъчно слабо, за да не представлява заплаха за него", пише още Цурков.
Tази седмица израелски изтребители бомбардираха военновъздушната база "Абу Духур" в Северна Сирия. След атаката сирийският министър на външните работи заяви пред американското издание "Аксиос", че е постигнат напредък към постигането на споразумение в областта на сигурността, но Израел се е оттеглил от преговорите. "Сигурността не може да е еднопосочна", заяви той.
Ще задържи ли Израел контрола на територията?
Сирийският аналитичен център "Етана" изтъква и други причини за действията на Израел в Сирия. Сред тях е контролът върху връх Хермон - най-високия в Сирия, който позволява наблюдение и на Ливан. Сигурността на водните ресурси също може да играе роля. "След интервенцията си в Сирия след падането на Асад, Израел вече има пряк контрол или непряк достъп до повечето водни ресурси - в Кунейтра и западната част на Дараа", се посочва в анализа на организацията.
Неотдавнашната история показва, че зоните за сигурност, които Израел контролира, често се превръщат в постоянно окупирани или анексирани територии, предупреждава Х.А. Хелиър от Кралския институт на обединените служби в Лондон. Той допълва, че военно сирийците имат много ограничени възможности, затова и разчитат на дипломация.
Според Хелиър Израел се възползва от своето превъзходство като много други от "силните държави": "По същество това означава, че те са господстващи. Те имат възможността да правят каквото си искат. Никой няма възможността да им каже "не", а законите и правилата се пренебрегват напълно, без да се търси какъвто и да е консенсус".
