"Останахме молдовци, каквито винаги сме били. И мислехме, че ще ни помогнат": животът на местните хора в няколкото населени места в Приднестровието, администрирани от Молдова, е повече от труден, съобщи Deutsche Welle.
На територията на самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска република има пет села, които все още са под молдовска администрация. За тях единствената връзка с останалата част от страната е ферибот, който пресича река Днестър. Приднестровието се намира на източния ѝ бряг, а останалата част от Молдова - на западния. Фериботът, който пътува няколко пъти на ден, е жизненоважен за жителите на петте села – хора, които често се чувстват забравени в една своеобразна ничия земя.
Там времето е спряло
69-годишният Георге Колун живее в село Кочери – едно от петте села, останали под контрола на Молдова. Със старата си лада, съветско производство, той пътува до Василевка – друго молдовско село, на 20 километра от Кочери, близо до украинската граница. Колун казва, че журналисти почти не са стъпвали там през последните години. Пътят е осеян с дупки и тъне в прахоляк. Улиците са пусти, само няколко гъски се разхождат по тях. Навсякъде – празни и рушащи се къщи. Времето сякаш е спряло.
Агафия е живяла във Василевка през целия си живот. Въпреки дългата суша това лято, доматите в градината ѝ са узрели и тя се приготвя за зимата. Казва, че трябва да живее най-вече от това, което сама произвежда. "Виждате ли, селото е малко. Ние сме единствените от молдовската страна. Всичко наоколо е Приднестровието. Ние мислехме, че ще ни помогнат, поне защото останахме молдовци, каквито винаги сме били. Но никой не ни помага, никой не ни дава нищо", споделя Агафия.
Във Василевка няма училище. Няма и кметство, нито дори хранителен магазин. Само малък лекарски кабинет. Преди руската пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 година местните често пазарували в Украйна. Оттогава това вече е невъзможно. Украйна построи окопи по границата, за да предотврати евентуална руска атака през Приднестровието. Така за да купят дори обикновен хляб, жителите трябва да пътуват в Приднестровието. За по-големи покупки им се налага да изминат 40 километра, включително и с ферибот до територията, контролирана от Молдова от другата страна на реката.
Агафия и другите жители на Василевка живеят от собствената си продукция и животни. Жената казва, че поддържа добри отношения и с хората в Приднестровието, и с тези в Молдова. "Трябва обаче да се грижим за това Молдова да е обединена. Аз не искам да съм румънка. Аз съм молдовка и винаги съм била", казва Агафия.
Бъдещето на Молдова е в ЕС
Животът в Кочери – малко по-голямо село от Василевка и по-близо до Кишинев – е малко по-добър. Георге Колун казва, че ситуацията в региона винаги е била напрегната и хората се надяват на повече подкрепа от молдовските власти. Той е убеден, че единственият начин за решаване на конфликта е Молдова да се присъедини към Европейския съюз – нещо, което се надява да се случи един ден. “Не виждам друг изход – и много други мислят същото – защото там, в Европа, животът е нормален, има истинска демокрация, гражданите са свободни и защитени. Това е бъдещето на Молдова. Бъдещето ни не е да гледаме назад”, казва мъжът.
"Искат тези села да изчезнат"
Според Маноле, ръководител на базираната в Кишинев организация "Промо Лекс", която наблюдава за спазването на човешките права и демокрацията в столицата на Приднестровието Тираспол, местната администрация не се интересува от хората в тези села. "Режимът в Тираспол не иска тези села да оцелеят, защото хората там са основно молдовци. Искат да ги асимилират, да ги принудят да се преселят в Тираспол или Дубасари. Или просто да напуснат региона. Това е целта - тези села да изчезнат”.
Макар решенията за бъдещето им да се вземат далеч оттук, жителите на тези села под молдовска администрация в Приднестровието нямат избор – продължават живота си. Докато войната бушува от другата страна на границата, в Украйна, те се надяват, че по-добро бъдеще ги очаква и че историята един ден ще бъде на тяхна страна.
