Още през 1933 г. националсоциалистите в Германия започват да подготвят атаката срещу СССР.
Осем години по-късно тя вече е факт - на 22 юни 1941 г. или преди 70 години, вермахтът нахлува в Източна Европа, за да започне една от най-бруталните войни на новото време.
"Върховното командване на Вермахта съобщава: с цел защита от голямата опасност от Изток, на 22 юни в три часа сутринта Вермахтът се вряза в настъпващите вражески линии. Самолетите на Луфтвафе вече нападат съветския враг."
Източната офанзива на Хитлер започва с тази лъжа.
Нападението над СССР не е превантивна мярка на Третия Райх, а истинска, добре планирана и дълго подготвяна офанзива срещу една напълно неподготвена и неочакваща атаката страна, която в следващите години е подложена на окупация, унищожение и геноцид.
Две години по-рано Берлин и Москва сключват споразумение за ненападение, което в нощта на 22 юни продължава да е в сила.
Легендата за самозащита
И въпреки това три милиона германски войници настъпват на Изток, въоръжени с най-доброто, което националсоциалистическото правителство е успяло да произведе за военни цели - танкове, самолети, оръжие.
Легендата, според която Хитлер просто се противопоставил на плана на Сталин да нахлуе на германска земя, се се оказва твърде жилава и оцелява години наред, въпреки че е лишена от всякакво историческо основание:
"Целта на Източната офанзива е била да се завземе СССР, да се унищожи населението му и на цялата територия да бъдат заселени германци. Такава е мечтата на Хитлер за Райх, простиращ се от Атлантическия океан до Урал", казва историкът Волфрам Вете.
С други думи избиването на източноевропейските евреи, на военноплениците и на цивилното население, всичко това е било премислено.
То не е следствие от военното опиянение от последвалите победи на германците. Тъкмо обратното: това опиянение е налице още преди войната и тя е негов продукт.
Въпреки масираната пропаганда, германското население не реагира според очакванията на властите при новината за атаката срещу СССР.
Задава се световна война
Страхът от разрастване на военните действия е силно разпространен, макар никой по онова време да не е подозирал, че жертвите от страна на Вермахта ще се измерват с милиони.
Наред с германците, в Източната офанзива участват и войски от вече завзетите или съюзнически страни - финландци, италианци, румънци. Задава се истинска световна война.
Във Великобритания премиерът Уинстън Чърчил се обръща към гражданите с реч по радиото, в която нарича Хитлер "чудовище на злото, ненаситно в потребността си да граби и убива".
Балтийските страни, Беларус и Украйна просто са прегазени под веригите на германските танкове. Хитлер и генералите му са убедени в бързата победа, в скоростното достигане до съветската столица и нейното завземане. Но те се лъжат.
Няколко месеца след офанзивата германските отряди затъват в московската зима без да са завзели града. Тогава още никой не знае, но от този момент нататък започва краха на Третия райх, дошъл окончателно през 1945 г.
Три милиона германски войници не се завръщат от Източния фронт.
Историкът Волфрам Вете пише: "Падналите руснаци обаче са десет пъти повече. Около десет милиона са само червеноармейците, над три милиона са руските военнопленници в германски лагери, три милиона руски евреи са системно изтребени, а цивилните граждани, намерили смъртта си, наброяват повече от 6 милиона."
Премълчаваните истини
В продължение на години в германското общество темата за масовите убийства на Изток е табу. В спомените доминира ужаса от собствените страдания.
Вермахтът е наричан "чист" и "невинен", а цялата отговорност е прехвърлена върху националсоциалистическото ръководство и специалните части като СС.
Всичко товазапочна да се променя много бавно и трудно и то благодарение на смели и критично настроени историци, които подхващат тази тема, започват да се организират тематични изложби, които по радикален начин конфронтират съзнанието на германския гражданин с мрачната истина.
Днес, 70 години след Източния поход на Вермахта, известен под името операция "Барбароса", темата присъства в множество текстове, коментари и публицистични статии и отдавна вече не е табу.
На някои места в Германия се организират редовно възпоменания за жертвите, причинени от германското нападение над СССР. Най-голямото последно възпоменание бе организирано в Берлин. Берлинската филхармония изпълни "Ленинградската симфония" на Дмитрий Шостакович.
