В ойната в Сирия продължава вече седем години. Дори сега, когато сраженията в някои части на страната са спрели, сблъсъците и въздушните удари продължават, носейки със себе си възможността за избухване на допълнителни „войни във войната“ или иначе казано местни по-малки конфликти, засилвани от новия фактор – регионалното съперничество.
За сравнително кратко време конфликтът премина отвъд своя местен сирийски контекст към сблъсък между регионални и световни сили, в който е намесен дълъг списък от държави, армии, милиции и чуждестранни бойци от над 100 държави.
Чуждата намеса в конфликта в Сирия започна на ниво разузнаване и бързо прерасна в интервенция, а изпратените на място специални части останаха и поставиха основите на редица военни бази, готови да подслоняват хиляди души персонал и военна техника. Кратък преглед на публичната информация за изградени чужди бази, потвърждава важността на войната в Сирия за международния ред и сигурност, и факта, че конфликтът тепърва ще се затвърждава като регионален сблъсък.
Руските сили, които извършиха мащабна интервенция през 2015 г., започнаха рано своето участие във войната в Сирия и тяхното присъствие е най-значимото във военно отношение. Това участие стартира от летищата, където Кремъл разположи екипи от специални части и военни съветници в подкрепа на правителствените части и президента Башар Асад. Най-важните от тези летища са това в град Хама, Ал Маззе в столицата Дамаск и Ал Шайрат и Ал Дабаа в провинция Хомс. Всичко това се случи преди Москва да реши да започне изграждане на свои военни бази след 2015, най-известната от които е базата в Хмеймим на сирийското крайбрежие. Именно Хмеймим се превърна и в постоянна руска военна база, която по думите на председателя на Съвета по сигурност на Русия Виктор Бондарев, ще се използва до края на т.нар. „война срещу тероризма“ или иначе казано, докато режимът в Сирия не укрепи напълно позициите си, което може да отнеме години.
Според споразумението между Русия и Асад от 2015, летището в Хмеймим може да се използва от руските въоръжени сили за неопределен период от време. Непосредствено след подписването на договора, руснаците започват разширяване на летището, което се превръща във военна база, зад чиито стени никой няма достъп без специално разрешение, включително сирийското правителство. Тъй като Хмеймим е затворено за силите на Асад, те построяват допълнително военно летище – Ал Хамидия, разположено южно от крайбрежния град Тартус. Някогашното земеделско летище е възстановена и пригодено за нуждите на армията. От това летище по-късно са извършвани редовни въздушни удари върху бунтовнически селища и градове в Северозападна Сирия.
С руско участие е построена нова хеликоптерна платформа в Истамо, провинция Латакия, която се използва от военновъздушните сили на Асад. Платформата се използва и за руските разузнавателни дронове Орлан-10.
Едно от най-важните летища за сирийските и руски военновъздушни сили, е военното летище Менаг, разположено на север от град Алепо. Менаг е предадено на Москва от кюрдските милиции, които го завземат през февруари 2016. Разширяването му и новите попълнения, които могат да бъдат наблюдавани през сателитни снимки показват, че Русия е превърнала това летище в своя база и вероятно ще я използва за дълго време
Едно от най-интригуващите световните наблюдатели летища е това в Палмира. Древният град стана известен на обществеността заради разрушенията, които "Ислямска държава" направи там, докато контролираше района, но за военните специалисти по-важни са детайлите около установяването на руските сили. След като "Ислямска държава" се изтеглиха от Палмира, Москва превърна местното летище в база. От тук руските сили имат достъп до Сирийската пустиня и могат да оперират до иракската граница, което дава предимство срещу разположените в съседство американски сили, подпомагащи про-кюрдските Сирийски демократични сили.
С руско участие е построена още една база в Хирбат Рас ал Уаер източно от Дамаск с което Кремъл има директен достъп до Централна и Южна Сирия.
Иранските бази са друга важна тема за всеки изследовател на войната в Сирия. Техеран отдавна има стратегически и политически цели, свързани с достъпа до сирийското крайбрежие и с помощта на мрежа от военни постове, бази и казарми, успява да наложи присъствието си през последните пет години. Именно тези бази са основната причина Израел да извърши над 200 въздушни удара в Сирия от началото на конфликта, притеснявайки се от близостта на иранските сили до границата си.
Въпреки че Русия привлича повече внимание в международен план, иранското присъствие има по-голямо значение за местното население. Ако за Москва надпреварата е свързана с влияние и политика, то за Иран става дума и за налагане на културен и религиозен модел, който не би могъл да успее без военна и икономическа сила. Когато говорим за разполагане на ирански сили, се имат предвид две неща – обикновени войници и наемници. По последни данни Иран подпомага със средства и оръжия около 110 000 наемници от Пакистан, Афганистан, Ирак и Ливан, организирани в различни милиции. Голяма част от тези бойци са разположени в казарми на сирийските правителствени сили и това обърква анализите за тяхното разположение.
Все пак има информация за някои ирански бази в Сирия. След като сирийските правителствени сили прогониха частите на "Ислямска държава" от град Дейр ез Зор, иранските сили, техните съюзници от Хизбулла и шиитски милиции от Ирак, запълниха освободените казарми и стратегически сгради. Иранците заеха хеликоптерната платформа в Ал Сафира в провинция Алепо, както и построиха база южно от Ракка, откъдето контролират пътищата към Дейр ез Зор и Източна Сирия. Иранци са разположени и на военното летище Ал Дабаа в близост до град Кусайр в провинция Хомс.
Може да се каже, че засега най-важната база на Иран е в град Кусайр. След като Хизбулла завзе града от бунтовниците, няколко шиитски милиции и ирански военни се разположиха в района, а военното летище беше превърнато във военна база. В момента в Кусайр има хангар за самолети, хеликоптерна платформа, складове за боеприпаси и сгради за настаняване на няколко хиляди войници. Кусайр е важен и за Хизбулла, тъй като е в близост до границата с Ливан, а от града Техеран извършва полети с разузнавателни дронове в граничните райони с Израел.
Когато споменаваме ударите на Израел, трябва да споменем, че те най-често са насочени към провинция Дамаск и южните райони на града. Това е така, тъй като там са разположени ирански складове с боеприпаси и няколко военни бази, от които най-важна е тази в селището Хирбат ал Уард. Дамаск има религиозно, идеологическо и военно значение за Иран, затова Техеран хвърля много усилия, за да запази присъствието си в района. Международното летище на Дамаск също е използвано от Иран за военни цели, както и базата в Ал Маззе, която често става обект на атаки от Израел, последната от които беше на 9 декември.
Регионалната надпревара включва и САЩ. Американското присъствие вече не е тайна за никой, макар Вашингтон да се включи най-късно в конфликта в Сирия. Участието на американците започна с разполагането на съветници и специални части в подкрепа на про-кюрдските Сирийски демократични сили в Източна и Северна Сирия в рамките на войната срещу "Ислямска държава" след 2016 г. Днес американското присъствие не е ограничено до малки екипи, промяната на политиката към постоянно оставане е видима на терен.
Летището в Рмейлан в Североизточна Сирия е земеделско летище, което американците превърнаха във военна база с високи стени и обезопасени сгради за разполагане на военна техника и персонал. В момента базата се използва и за логистичен център, след като пистата беше удължена до 1,4 км. Базата в Рмейлан е смятана за една от най-важните за американското присъствие в Сирия и заради близостта си до петролните полета в Източна Сирия.
Американска база е построена и в селището Ал Маликия в провинция Хасаке, въпреки присъствието на правителствени сили (самият град Хасаке е поделен между кюрдите и частите на Асад). Както в Рмейлан, и в Маликия пистата е удължена за нуждите на армията – от 750 метра до 1,3 км. По този начин базата може да се използва за всякакъв тип самолети.
Най-голямата американска база, за които има публични данни, е тази на север от град Табка, провинция Ракка. В началото на 2017 г. САЩ започна изграждането на военни съоръжения в района, който преди това беше държан първоначално от бунтовниците, а след това от "Ислямска държава". На около 90 км от Сурин в провинция Алепо и в близост до други стратегически места, базата в Табка заема основно място в стратегията на американската армия, насочена срещу "Ислямска държава" и присъствието на Иран. В момента базата е разширена допълнително, като са заети и близките опустели земеделски земи.
Подобни бази САЩ има и в Шадади (също разширена наскоро), и в Танф на границата с Йордания. Трябва да се споменат също базите в Тал Байдар и Тал Тамер в провинция Хасаке. Военновъздушната база в Тал Байдар е малка с писта от 360 метра, но там са разположени предимно хеликоптери и поддържащи сили. В Тал Тамер пък американците струпват военна техника и боеприпаси. Както в Табка, така и в Танф, базите са насочени към контролиране на пътищата между Ирак и Сирия, и ограничаването на иранското присъствие в района. САЩ извършват и съвместни патрули с кюрдските сили в Манбидж и строят наблюдателни постове в района около града.
Други държави също имат своя военна инфраструктура в Сирия. Така например, Франция използва циментовата фабрика на френския гигант „Лафарж“ в провинция Ракка. Там Париж изгради хеликоптерна платформа за целите на френските и американски сили, поддържащи Сирийските демократични сили. Франция разположи свои специални сили в Сирия след 2016 в рамките на войната срещу "Ислямска държава", като първоначалната цел беше издирването на френски джихадисти.
Заради вътрешното напрежение в НАТО и подкрепата на САЩ за кюрдите в Сирия, турската армия разкри местоположението на още четири френски бази. Една от тях е разположена в близост до Кобане, една в Сирин и по една в Айн Исса и Ракка. Знае се за поне 100 френски войници, намиращи се в базата в Ракка и вероятно 50 в Манбидж, където извършват съвместни патрули с кюрдските сили.
Великобритания също разположи свои сили в Сирия. Лондон построи своя малка база в Танф, в близост до границата с Йордания. Базата служи най-вече за събиране на разузнавателна информация и подслонява както разузнавателни, така и бойни дронове, извършващи мисии на сирийска територия.
Турция, макар да е важен играч в сирийската криза, не разполага с военновъздушни бази подобно на САЩ или Русия, нито пък използва местна инфраструктура както Иран. Това се дължи на факта, че районите, в които турската армия оперира са в близост до границата и се използват бази на турска територия.
Все пак, Анкара разполага с дузина бази и военни постове. Засега се знае за дванадесет подобни съоръжения, разположени в Северна и Северозападна Сирия в райони, близки до турската граница. В тези бази има разположени войници и военна техника, но не с мащаба на руските, иранските или американските сили. В турския случай, военните бази се използват най-вече за събиране на данни и мониторинг.
От турските бази най-голяма изглежда е тази в град Морек в провинция Хама, която наскоро беше подсилена с нови бетонни стени и наблюдателни постове. Именно тази база служи за основен стоп пред сирийските правителствени сили, които имат желанието да атакуват държаната от бунтовници провинция Идлиб. По този начин Турция има поглед както към силите на Асад, така и към бунтовническите райони, които зависят силно от турската подкрепа.
Публичната информация – т.е. достъпните за всеки потребител данни – е достатъчна, за да покаже, че Сирия е възприеманата като бойно поле между интересите на регионални и световни сили. Изследванията показват също, че Русия, САЩ и Турция смятат тепърва да увеличават военното си присъствие, затвърждавайки зоните си на влияние и списъкът на чужди бази на сирийска територия вероятно ще се увеличи значително през следващите няколко години.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
