„…и вкъщи е невъзможен хаос. Дете, котка, небрежен съпруг…казвам ти, толкова се уморих да чистя, а подовете непрекъснато са мръсни…“ Оплакванията на приятелката ми достигат някак отдалеч до ушите ми. Тези досадни битови проблеми отдавна са решени за мен. Поглеждам я със спокойния поглед на човек, който знае някаква тайна, но си мълчи. Засега.
Живея с хъски, две деца и мъж, който не обича да чисти. Аз също не обичам да чистя, но и не понасям и мръсотията и козината по пода, които в последните години бяха станали ежедневие. Не помогнаха нито семейните караници, нито кучешките гребени. Единственото спасение беше да пускам тромавата прахосмукачка всеки ден след работа, след разходката на любимеца, след домашните на децата и след приготвянето на вечерята. И докога мислите, че продължи това?! Докато не взех нещата в ръце. Буквално.
Един следобед, след кратко проучване, в ръцете ми се озова кутия с прахосмукачката робот iRobot Roomba. Цялото семейство я включихме лесно и с нескрита доза любопитство, а тя пъргаво се разработи на момента. Бруно, хъскито, първо недоумяващо се втренчи в нея, след това уплашено се скри под дивана, но тя ловко го последва. Roomba без проблем се провира под всякакви мебели, заобикаля и маневрира около препятствия като крака на столове и маси или някоя неприбрана обувка.
Танцът ѝ върху мокетите също е толкова умел и координиран. Без да се спира от цвета, текстурата или вида на пода, прахосмукачката робот оставя всички повърхности като за ходене по бели чорапи. Резултатът ми харесва – чистота у дома всеки ден с минимална намеса от моя страна. Това е всичко, което искам, но тя ми предлага повече – лесно управление само с един бутон, издръжлива батерия и голям контейнер за боклука, достатъчен за пълен работен цикъл, който почиствам с едно движение. Освен това е лека и лесно се пренася.
Разказвам всичко това на приятелката ми, а тя изглежда обнадеждена. „Наистина ли чисти добре?“, пита, а аз само кимам и добавям: „Всеки ден…“ и после доволно отпивам от питието си. В този момент Roomba отново се вихри у дома, а аз имам време за себе си и за приятни удоволствия.
Когато се прибера вкъщи, знам, че подовете ще са изрядни, а за мен остава да събуя неудобните токчетата, да целуна всички, включително и Бруно и да сготвя набързо нещо за вечеря. Кой знае, може пък мъжът ми да ни изненада със семейна пица пред телевизора. Дори не се замислям за трохите по пода. Има кой да ги елиминира с повече ентусиазъм, по-бързо и по-добре от мен.
Да замениш ежедневното почистване на пода със срещи с приятели, чаша вино или увлекателна книга – ето това е един от онези малки мигове на щастие, които всяка съвременна жена е добре да си осигурява, независимо от заетия си график.
Оставям Roomba да танцува своя хармоничен танц с пода, докато гo изчисти напълно и без забележки, а после просто се наслаждавам на чистотата. Аз вече имам „моето“ време, при това всеки ден. Постижимо е и е чудесно като усещане.
криза, която тихо расте" />
