Двадесет и седемте държавни и правителствени ръководители на Европейския съюз (ЕС) ще се съберат на среща в Брюксел на 11 февруари в атмосфера на криза.
Заедно с председателя на Съвета Херман Ван Ромпой те търсят най-добрия начин да създадат "икономическо правителство" на Стария континент, което да подобри макроикономическия надзор.
Ще им бъде невъзможно обаче да игнорират ситуацията в Гърция и еврозоната.
Бюджетните трудности на Гърция изправят валутния съюз пред сериозно изпитание. Еврото е под натиска на долара.
Недоверието на пазарите заплашва и други страни като Испания и Португалия.
Държавните и правителствените ръководители се опитват да спечелят време - те трябва отново да се опитат да успокоят пазарите, потвърждавайки, че договорената с Атина икономическа програма е стъпка в правилната посока.
Страните от еврозоната изключват възможността за излизане от валутния съюз, недоволстват от перспективата за намеса на Международния валутен фонд (МВФ), но се колебаят те самите да го направят.
Гърция под наблюдение
На този етап основният сценарий все още предвижда запазване на натиска върху Атина за стриктно и самостоятелно прилагане на икономическата програма, изготвена от социалистическото правителство.
Гръцкият премиер Георгиос Папандреу пое ангажимента да сведе дефицита, възлизащ на 12,7% през 2008 г., до под 3% през 2012 г.
Одобрявайки този план на 3 февруари, Европейската комисия постави Гърция под стриктен надзор.
Според нея обещаното от Гърция оздравяване на финансите носи "рискове". Европейците се опасяват от евентуална нова ревизия на гръцките статистически данни, която би дала нова храна на спекулаторите.
Те освен това смятат за "оптимистични" прогнозите за растеж, на чиято основа Гърция изгради оздравяването на финансите.
Европейски спасителен план
Този вариант се проучва сериозно, въпреки официалните опровержения. По думите на експерт идеята е намеса да има само "в случай на катастрофа", за да се избегне дестабилизация на Гърция, която може да разтърси цялата еврозона.
Трудното в случая е, че европейските договори забраняват опцията за спасяване от страна на държавите от еврозоната.
Тази клауза беше включена в Договора от Маастрихт (1991 г.) по искане на германците, които не искаха да им се налага задължението да плащат за бюджетната недисциплинираност на страните от южните части на валутния съюз.
Проучват се и други варианти, включително двустранни заеми, отпуснати от държавите на доброволни начала.
ЕС би могъл също да ускори отпускането на структурни фондове, които принципно са предвидени за Гърция до 2013 г. И накрая, може да се мобилизира Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
От началото на финансовата криза в най-голяма секретност беше създадена работна група, включваща представители на Комисията, главните държави-членки от еврозоната и Европейската централна банка (ЕЦБ), която да подготви план за спасяването на изпаднала в затруднение страна.
Германия и Франция дълго време се въздържат да пришпорват събитията и искат да принудят Атина да изпълни икономическите си обещания.
Много ще зависи от поведението на финансовите пазари, особено в периода до следващата емисия от гръцки облигационни заеми, очаквана през март.
Намеса на МВФ
Държавите от еврозоната, ЕЦБ и Комисията искат да избегнат тази перспектива, преди всичко по политически причини.
Генералният директор на МВФ Доминик Строс-Кан обаче даде да се разбере, че оглавяваната от него институция е склонна да се притече на помощ на Гърция.
МВФ смята, че разполага с необходимите средства и опит, какъвто, по думите му, не е случаят с ЕС.
Според президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише, тъкмо напротив - евентуална намеса на фонда би била "унижение".
Трябва сами да решим проблема, без помощта на МВФ, подчерта председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер на среща на Г7 в събота, 6 февруари, в канадския град Икалуит.
Европейците всъщност очакват да запазят контрола върху наложените на Гърция условия, за да не изпразнят от съдържание усилията си за бюджетна и икономическа концентрация.
Съвместни действия на МВФ и страните от еврозоната
За сметка на това подобно сътрудничество може да се допусне; такова вече е имало в три европейски държави извън валутния съюз - Румъния, Унгария и Латвия. И в трите случая МВФ имаше водеща роля.
Можем да допуснем, че в случая на Гърция или на Португалия приносът на страните от еврозоната ще бъде по-значителен.
Излизане от еврозоната
Подобно обезценяване на практика би могло да позволи възстановяване на конкурентоспособността на гръцката икономика спрямо страните от еврозоната.
Тази перспектива обаче остава теоретична, тъй като в краткосрочен план тя би поставила ударение върху трудностите на Гърция.
До момента на страната не й се е случвало да претърпи, както някои страни от Централна Европа през 2009 г., колебания на валутата.
Това обаче няма да остане така, ако страната излезе от еврозоната.
С една слаба валута тежестта на задлъжняването на Гърция в евро ще стане още по-непоносима. Тогава евентуалното спасяване ще излезе и по-скъпо.
