Академик Стефан Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет.
Роден е на Стефановден, през 1880 г., в семейството на Евгения и Младен Стоянови във Видин и е първородният им син. По-късно се раждат още петима синове и една дъщеря. Всички те растат и учат в образовано и етично семейство.
Двама от братята на акад. Стефан Младенов учителстват, двама работят и управляват работилниците по котларство и бакърджийство, наследени от баща им, а най-малкият брат - Георги Младенов, завършва висше образование по художествена керамика, продължава обучението си по керамично производство в Германия и Чехия. През 1925 г. с помощта на цялото семейство, построява във Видин първата (и единствена досега в Северозападна България) фабрика за порцелан.
Стефан Младенов завършва класическия отдел на гимназията във Видин, след което следва славянска филология в СУ. Специализира във Виена, Санкт Петербург и Прага, Париж и Мюнхен при видни за времето си езиковеди.
Развива дарбата си да усвоява чужди езици, благодарение на която още в гимназията свободно владее немски, френски и започва да учи английски език.
Към изучаването на чужди езици подхожда задълбочено, изучава диалектите им и развитието им през вековете. Тези знания използва с успех при сравнително-историческия метод в езикознанието. Благодарение на феноменалната си дарба и изключителната си работоспособност, овладява около 30 чужди езика.
Стефан Младенов е един от най-видните представители на българското и славянското езикознание в България и чужбина. Има над 1000 научни публикации, за негови трудове излизат над 140 рецензии и отзиви от целия свят.
Автор е на над 150 статии и бележки по въпросите на българския правопис. Учен с изключителна ерудиция и работоспособност, с обществена, културна и научнопопуляризаторска дейност, с преподавателски способности, будещи възхищението на студентите, полиглот, с богати творчески контакти с учени от цяла Европа, член на редица чуждестранни академии на науките.
През 1927 г. акад. Младенов, заедно със Стефан Попвасилев, основава научнопопулярното списание "Родна реч". Чрез него, като ревностен популяризатор на езиковата наука и култура, оказва силно влияние върху опазването чистотата на българския език. Отделя много време и за съставянето на учебници и практически наръчници, необходими за обучението на студентите.
На 15 януари 1945 г. Стефан Младенов дарява 140 хил. лв. на БАН за образуване на фонд за трудове по български език и сравнително езикознание (индоевропейско, евразийско или всеобщо). Поради скромността си не е пожелал фондът да носи името му. Волята му е от лихвите да се дава награда на автор на печатен или ръкописен труд по сравнително езикознание или на студент от СУ за най-добър труд по езикознание. Фондът се управлява от Управителния съвет на БАН.
През 1947 г. е награден трудът на Иван Гълъбов. През същата година средствата от фонда се вливат в новосъздадения фонд "Академия", чиито средства се използват за нуждите на БАН.
Дейността на акад. Стефан Младенов е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
