По думите й
България е обезпечена със зърно, както за хляб, така и за семена за следващата реколта и за фураж.
Произведеното количество пшеница тази година е около 3,6-3,7 млн. тона, като средният добив е 340-350 кг. от декар. Около 9% е неприбраното зърно към момента, заради по-късната вегетация и падналите валежи, съобщиха представители на зърнопроизводителите.
С окончателни данни за качеството на пшеницата Министерството на земеделието и храните ще разполага към 20 август. Все още не са извършени окончателните анализи от Националната служба по зърното и фуражите.
Очаква се и информация за вноса и износа на пшеница в периода след жътвата, каза Боянова. Има голямо раздвижване на цените на зърното в световен мащаб, България ще следва цените на международните пазари, което ще бъде определящо за цената на хляба в страната, посочи зам.- министърът.
През последната седмица има възходящ тренд на цената на зърното, факторите са основно външни, отбелязаха и зърнопроизводители, членове на Консултативния съвет по зърно. Според тях спреният износ от Русия и Украйна ще доведе до търсене на българското зърно на цените, достигнати на международните пазари.
Председателят на Софийската стокова борса Васил Симов смята, че
сега е моментът българските производители да изнесат на добра цена пшеница,
без това да повлияе на вътрешния зърнен баланс.
Според председателя на националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов България има възможност за експорт на 1-1,1 млн. тона пшеница.
Цената на брашното и хляба са функция от тенденцията на нарастване или намаляване на цената на зърното, каза Красимир Аврамов, председател на Консултативния съвет.
По думите му
хляб в България ще има, а спекула по веригата не се наблюдава.
Заедно с преходния баланс, страната разполага общо с 3,8 млн. т пшеница, около 35% от количеството пшеница е годно за производство на хляб.
Ако може да се говори в момента за повишаването на цената на хляба, то е резултат от повишаване на суровините по веригата, но това няма да удари сериозно крайните потребители, коментира Георги Попов от Асоциация на хлебопроизводители "Хляб за България".
Според хлебопроизводителите, в момента тон качествено брашно се търгува от 600 до 620 лв. и ако тези цени се запазят, килограм хляб ще струва между 1,20 и 1,40 лв.
По данни на ССБ към момента няма активност при търговията с пшеница. Цена "купува" е около 200-250 лв за тон, а предлагането - около 300-350 лв. за тон.
По думите на Васил Симов на някои от световните борси е достигната цена на пшеницата от 280 долара за тон. У нас има достатъчно пшеница и за хляб, и за брашно, и за износ, коментира той.
В коментар на сключените фючърсни сделки от производителите на зърно през март-април т.г. Красимир Аврамов посочи, че те са неизгодни от сегашна гледна точка, къй като са договорени на цени, значително по-ниски от достигнатите.
Неустойките по тези договори са 20%, а цената на зърното към момента е по-висока с около 30%, което означава, че много производители могат да се откажат от сключените договори.
Изнесеното количество пшеница през миналата година е 1,2 млн. т, съобщиха от бранша. Зърнопроизводителите се надяват експортът през тази година да бъде по-голям.
В същото време различни зърнопроизводители продължават да твърдят, че заради недоброто качеството на пшеницата цената на хляба ще скочи.
Някои твърдят, че вместо износ ще се наложи внос на качествена пшеница и това ще вдигне цената на т.нар. стандартизиран хляб.
Жътвата на площите с пшеница достигна 91,37%. Прибирането на ечемика (зимен и пролетен) е към своя край. Общото производството на ечемик е 773 222 тона.
Зимната маслодайна рапица е прибрана 99,79% като производството е 488 863 тона.
Нереколтираните площи по различни причини възлизат на 41 422 декара при пшеницата, 18 267 декара при ечемика и зимна маслодайна рапица - 12 907 декара.
От Добрич БТА съобщи, че
производството на пшеница в Добруджа е достигнало 484 815 тона и вече е надхвърлило миналогодишната реколта,
според данни на областната земеделска служба.
Жътвената кампания през 2009 г. приключи на 3 август, когато в складовете общо бяха прибрани 479 514 тона, сочи сравнението. Тогава средният добив достигна 398 килограма. В региона вече са ожънати близо 97% от 1 138 617 декара масиви и се очаква кампанията да приключи до дни.
Реколтата все още не е прибрана в отделни полета край Тервел и Добричката селска община. В масивите работят 63 специализирани машини. Средният добив в областта през тази стопанска година достига 440 килограма.
Най-добра е реколтата в община Балчик, където комбайните ожънаха по 511 килограма зърно от декар.
Източник: По БТА и БНР
Последвайте ни
