"Находката е сензационна и вероятно ще преобърне представите ни за историята на племената, населявали територията на България. Възможно е да сме попаднали на писменост на траките - смята Овчаров. - Досега никой не знаеше дали траките са имали такава."
Откритието е направено случайно от туристи, посетили платото в района на селата Дъждовница, Ненково и Женда, информира Actualno.com. Мястото е известно с много тракийски светилища и скални ниши. Там се намира и т.нар. пещера утроба.
Надписите са върху глинени медальони, залепени върху керамични съдове и изпечени заедно с тях. Съдовете са правени ръчно. Те са на повече от 3000 г., твърди Овчаров.
Досега подобни предмети са намирани при разкопките на селищната могила край с. Караново, Новозагорско и край с. Градешница, Врачанско.
Новооткритите знаци вероятно ще докажат хипотезата на проф. Александър Фол, че траките са имали писменост, използвана от жреческото съсловие.
Пещерата утроба е невероятно съоръжение от времето на траките, оформено като вулва. Навътре се развива пещера, имаща дълбочина 22 м.
Първоначално кухината е била карстова и дълбока едва 16 м. Човешката ръка я е продължила и издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. Във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката.
Истинската изненада за непосветения настъпва точно на обяд. Тогава през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода. Образува се идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара-матка.
Но само през определено време на годината, когато слънцето се намира ниско на север, той може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата. Според изчисленията това са януари и февруари.
В този храм се осъществявала кулминацията на орфическите вярвания. Според древните автори именно в такъв орфически храм на о-в Самотраки посветените неженени мъже (а-бии) извършвали своите сексуални обреди с тракийските момичета. Същите ритуали се извършвали в ранното орфическо светилище на Делфи. (вж. още в сайта на BGD.bg - Българското геологическо дружество).
Сред жителите на околните села още се носи поверието, че черната смола (мумио), която тече по скалите на пещерата, е лековита и цери безплодие. Пак според местните хора навремето към пещерата водели стъпала, изсечени в скалата, които в момента са засипани с пръст.
С откриването на това светилище се потвърждава хипотезата за Дионисиевите празненства по време на пролетното равноденствие, съпровождани с жертвоприношения, черпене с вино и с масово съвокупление.
