Причината, поради която помня все още този час и до днес и поради която ще го запомня може би завинаги, се крие във факта, че осъзнах жизненоважната роля на водата, както и многобройните проблеми свързани с нейното замърсяване и изчезване. Всеки един от нас е наясно, че животът без водата не може да съществува. Това, за което не си даваме сметка, обаче, е, че водата не е дадеността, за както я приемаме. Както всичко останало, тя също има ограничено количство. А нейната употреба далеч не се изразява само в пиене и къпане. Ползваме я за готвене, чистене, забавление, спа процедури, охлаждане, отопление, транспорт, напояване на добитък и дори за енергия, а най-голямата и употреба (65%)1 е в аргокултурата. Само за един ден спиране на водата и вече се чувстваме безпомощни. В такива моменти осъзнаваме колко зависими сме ние хората от водата и колко невъзможен би бил животът без нея, но веднага щом достъпът ни до нея се осъщесвти отново, на минутата забравяме за възможната й липса. А тази липса съществува перманентно на много населени места като Израел, Индия, Мексико, Африка и други1, където въпросът не е в това да изчакаш един ден, да завъртиш кранчето и отново да се срещнеш с течността на живота. Това трябва да проумеем ние хората, които временно не сме застрашени от липсата на питейна вода, а именно, че липсата на водата не е хипотетична. Всъщност тя е достатъчно реална и ужасяваща (както Айнщайн е казал, третата световна война ще бъде за вода). С всяка капка, която използваме допринасяме за нарастващия проблем и макар да съществува кръговрат на водата, по-голямата част от нея бива „заключена” в айсбергите, превърната в подземна вода или в солена.
Гледайки от по-обективна и не толкова антропоцентрична гледна точка, питейната водата е жизненоважна за милиарди растителни и животински видове. Има цели екосистеми, които зависят от една единствена река. За съжаление, обаче, много от тях биват разрушени поради човешката дейност свързана с водите, като например построяването на язовирни стени. Животът в реката умира, като това се отразява нагоре по животинската верига. Именно поради това е важно хората да осъзнаят, че дейността им не засяга единствено техния живот, ами и този на много други същества.
След като човек се запознае с проблема, следва логичния въпрос „Как можем да променим това?”. И макар да има много скептични мнения по въпроса, истината е, че има много начини, чрез които можем да намалим разходите си на вода и да я предпазим от изчезване. Най-широко разпространените са да не прекарваме много време в банята и да не оставяме водата да тече, докато си мием зъбите (неща, които всеки трябва да прави). Но има и много по мащабни мерки като употребата на дъждовната вода. Тя може да се събира на покривите на сградите и да се използва за пускане на вода в тоалетните. Самите тоалетни могат да пускат по-малко вода, както вече се случва на все повече места. В някои страни хората използват водата от пералнята за поливането на своите ливади, а самите ливади са засени с растения, които изискват по-малко вода2. Всички тези мерки имат още едно предимство, а именно че са по-евтини. Важното е човек като индивид и обществото като цялост, да осъзнаят проблема и да пожелаят да се справят с него, както и да се разпознае, че техните усилия не са „капка в океана”, ами че капка по капка прави океан.
И нека отново се върна към часа, който ме подтикна да се замисля върху значението на водата и проблемите свързани с нея. Накрая на урока за водата, атмосферата в класната стая беше предимно потискаща. Учителят ни потвърди, че темата е депресираща, но и ни увери, че нещата не са непоправими. След като ни беше запознал с значението на водата, нейното разпространение и проблемите свързани с водата в някои страни, той вече ни беше направил част от големия проблем. Вече не бяхме дистанцирани и затрудненията на хората в други страни и други континенти не ни бяха толкова непонятни, а точно това е първата крачка. Идеята не е да спрем да използваме водата и да спрем да живеем. Просто трябва да се стараем да бъдем по-отговорни и да не приемаме водата за даденост, а да я ценим. Всички трябва да бъдат осведомени за важността на дадения проблем, а чак след това капка по капка усилие и желание, са достатъчни да съберем сили и намерим начин за решението му.
Библиография
1.Klempa, Adam. "Water Use in the Modern Era." Human Geography Class. The American College of Sofia, Sofia. 5 Nov. 2011. Lecture.
2."The Seven » CSBE." The Seven » CSBE. N.p., n.d. Web. 23 Юни 2012.
