Авторът е координатор на благотворителен фонд за семействата на медиците, създаден малко след произнасянето на присъдите, информира Българската редакция на Би Би Си.
Организаторите му не са нито роднини, нито приятели на българските медици, а целта им е да съберат пари, които да дадат на семействата.
Засега набират средствата през уебсайта си Nishand.org (кръстен така на друг от организаторите - Нишан Джингозян) и вече са получили дарения от Япония, САЩ, Великобритания и Канада.
През октомври Хавиланд и колегите му, между които двама българи, се надяват да осъществят отложения от това лято благотворителен концерт в подкрепа на медиците с участието на Лили Иванова и Васил Найденов.
Ето и пълния текст на статията в британското медицинско списание, публикувана в рубриката "Лична гледна точка":
Ето ви една позната история: смъртоносна спринцовка е намерена у пациентите на една болница. Лошата хигиена и слабата подготовка на персонала бързо са идентифицирани като основни виновници.
Има обаче и зловещо допълнение - в някои отделения подозират медицински работници чужденци, каквито в страната има много, че също са замесени.
Звучи наистина познато. Само преди седмици британските медии се занимаваха със сходна история точно в такава светлина.
Сега си представете, че чужденците са арестувани и са обвинени, че съзнателно разпространяват заразата, което те признават след мъчения. След 5,5 години съдебни разтакавания медиците са признати за виновни и осъдени на смърт чрез разстрел.
Близки и приятели на починалите от СПИН празнуват присъдата. Звучи невероятно, но на 6 май т.г. точно този кошмарен сценарий се превърна в реалност за пет български медицински сестри и един палестински лекар.
За да стигнат нещата дотук, повлияха и много външни фактори - невежество у местните хора как се разпространява СПИН, политическата нужда да се намерят виновници, съдебна система, достойна за Кафка, и обикновена ксенофобия.
Ужасяващото е, че подобен сценарий, макар и не чак толкова драматичен, може да се възпроизведе и във Великобритания.
Историята на СПИН епидемията вече предлага достатъчно доказателства за политически грешки и цинизъм - от мълчанието на бившия американски президент Роналд Рейгън до тоталното отричане от президента на ЮАР Табо Мбеки.
Дали подобно масово заразяване в британска детска болница би се разминало "ненаказано"? Биха ли устояли таблоидите на изкушението да потърсят изкупителни жертви, особено ако има и чужденци работници наоколо? Дали политиците ни щяха да уталожат страховете ни или по-скоро щяха да ги манипулират?
Докато "шесторката от Бенгази" чезне в либийски затвор (често лишени от вода и храна, някои от тях с разклатено здраве), онези, които трябва да оказват натиск върху режима в Либия, действат с преувеличена предпазливост.
Непостоянният полк. Кадафи е третиран с кадифена ръкавица, докато се опитва да възстанови отношенията си със Запада, а България е призовавана да се ограничава в "тиха дипломация" от страх да не бъдат отблъснати либийските власти (това, разбира се, няма връзка с цените на петрола).
Правозащитните организации пък са прекалено заети с Ирак, Афганистан и Судан.
