В края на май изтече мандатът на главния икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Отмар Исинг и той излиза в пенсия. Германецът, роден през 1936 г., е в управителния съвет на ЕЦБ от самото й създаване през 1998 г. В продължение на 23 години професорът преподава икономика, теория на парите и парична политика в университетите в Ерланген-Нюрнберг и Вюрцбург преди да стане през 1990 г. главен икономист на "Бундесбанк". Интервю с него предлага в. "Дневник".
Господин Исинг, коя беше най-трудната ви задача като главен икономист на ЕЦБ?
- Мисля, че най-трудната задача беше същевременно и най-важната - да се постави успешно начало на паричната политика. Преди валутния съюз ЕЦБ като институция и еврото бяха посрещани с толкова много скептицизъм.
Вие самият не бяхте ли скептичен?
- Вече не в този момент. Иначе не бих приел номинирането ми. В началото на 90-те години още не бих дал реален шанс на валутния съюз. Тогава обаче все повече достигах до убеждението, че статуквото в Европа не може дълго да продължи. Валутната криза през 1992-1993 г. ме убеди донякъде, че само общият пазар не би могъл да преживее втора подобна криза.
Какво ви зарадва особено много?
- Емоционално особено ме разтърси първото заседание на съвета на ЕЦБ през януари 1999 г. Но това все пак беше повече момент на отговорност, отколкото на радост. Всички ние бяхме наясно, че сега отговорността за паричната политика се прехвърля от националните банки към нас.
Може формално да се посегне към плаща на историята, за да се изрази нещо патетично. Всекидневните моменти на радост и до днес са срещите със служителите от европейските страни, първоначално 15. Те са силно мотивирани, обзети от мисията да работят за Европа и да превърнат еврото в успех.
Кое е най-важното, което научихте?
- Трудно ми е да откроя върховите неща не защото нищо не съм научил, а защото бяха толкова много. Особено ценя възможността да се уча на висше ниво - чрез срещи с водещите личности в бранша, които са перфектно запознати с най-новите развития в своята област.
Какво ще посъветвате за паричната политика вашите колеги в съвета на ЕЦБ?
- Ние успяхме да създадем надеждност в нашата парична политика и доверие в еврото. Мотото може и трябва да бъде - запазване на тази благонадеждност и задълбочаване на доверието, ако е възможно.
ЕЦБ често е критикувана, че преувеличава със страховете си за инфлацията. Оправдана ли е тази критика?
- В никакъв случай. Който го твърди, или не разбира нашата политика, или не знае как мислят хората. От много социологически проучвания знаем, че гражданите са загрижени за ценовата стабилност. На критиците ще кажа, че законодателят - в крайна сметка това са гражданите на Европа, са ни възложили задачата да запазим стабилността на цените.
Това е записано, така да се каже, с невидими букви над входа на ЕЦБ. Това е нашият мандат. А кой се осмелява да каже, че ЕЦБ трябва по-малко да цени мандата си?
Доволен ли сте от ценовата стабилност в еврозоната?
- Чисто статистически погледнато, отговорът е, че целта беше пропусната за малко. Защото средните нива на покачване на цените са около 2% от 1999 г. насам, което леко надминава нашата дефиниция за ценова стабилност.
Когато обаче помисля колко неща ни се стовариха оттогава, резултатът е повече от забележителен. Вземете само цената на петрола. Когато започнахме, тя беше около 10 долара за барел, междувременно стигна 70 долара. По-рано нивата на инфлацията скачаха по цял свят при такива увеличения.
Извърши ли грешки паричната политика в последните години?
- Силно експанзивният курс на паричната политика значително покачи ликвидността в глобален аспект също както и в еврозоната. Високата ликвидност крие в себе си инфлационен потенциал.
Тя допринесе и за това, че при гоненето на печалби толкова се разтопиха рисковите премии, че за мнозина инвеститори те не покриват съразмерно реалния риск. Не на последно място, това способства и за обрата в световната парична политика.
Къде са най-големите рискове за грешки за бъдещата парична политика?
- Ако погледнем историята на паричната политика, ще видим, че те винаги са едни и същи. Виждам ги преди всичко в риска паричната политика да се задъха. Тогава тя се опитва фино да ръководи конюнктурата и да пребори безработицата.
Средствата на паричната политика обаче не са подходящи за това, а същинската цел - запазването на ценовата стабилност - остава в крайна сметка насред път. Това е перманентният опит на паричната политика.
Какво бъдеще предричате на еврото?
- Не трябва да си пророк, за да видиш дълъг живот пред еврото. То е замислено като стабилна валута. Мандатът на ЕЦБ разглежда запазването на покупателната сила на еврото като централна задача на банката.
Тя е независима в решенията си. Това е гаранцията за дългосрочната стабилност на европейската парична единица. Стабилните валути ще останат, а нестабилните са обречени на провал.
Има ли опасност нарастващите конкурентни различия между страните членки на валутния съюз?
- Трайните различия, най-вече в промяната на разходите за труд на единица продукция, резултират в съответните изменения в конкурентоспособността на икономиките на отделните държави. От това могат да възникнат големи напрежения, които вече са налице. Някои страни маневрират в трудна ситуация.
Чрез развоя в заплатите на единица продукция те относително много загубиха като конкурентоспособност спрямо другите страни и спрямо средния показател за еврозоната. Те трябва да направят всичко, за да променят курса си. Но това не застрашава трайността на валутния съюз като цяло.
Как могат да се смекчат тези напрежения?
- Нека се върнем към старта на валутния съюз. Всички специалисти тогава бяха единодушни, че валутният съюз може да разгърне напълно благотворните си въздействия само когато останалите области също предоставят приноса си.
Има само една емисионна банка, която формира единна и ориентирана към стабилност парична политика за еврозоната. Тя трябва да се допълни чрез солидна финансова политика. Освен това трябва да се създадат и условията за гладко функциониране на валутния съюз - подвижни пазари на труда и стоките.
Тези предпоставки не бяха изпълнени в началото. След като валутният съюз вече е факт, тези условия трябва да изпълнят, така да се каже, в пълен ход.
Ще успее ли да се наложи разбирането на икономическите принуди?
- Не вярвам толкова много на вникването от теоретическа гледна точка. Повече се доверявам на принудителните реакции на политиката към проблемите, които тя сама си е създала.
Може ли валутният съюз да преживее без политическия?
- Аз съм на мнение, че в дългосрочен план валутният съюз не само може да преживее без политическия, но дори и да функционира добре. Затова обаче има условия. Стигаме отново до точките, посочени преди малко - функциониращи и подвижни пазари и солидна финансова политика.
Сковаността на европейските пазари на труда е съществена причина, заради която икономисти като Милтън Фридман твърдят, че валутният съюз е обречен на провал.
Нуждаем ли се от нови импулси за европейската интеграция?
- Мисля, че ЕС на първо място трябва да се консолидира. Въвеждането на единна валута за над 300 млн. души все още не е ежедневие. Присъединяването на десет нови членки е всичко друго освен лесен процес. Не трябва да претоварваме хората. Гражданинът трябва да знае какво го очаква.
Бившият ви колега от управата на ЕЦБ Томазо Падоа-Скиопа тъкмо сега стана министър на икономиката и финансите на Италия. И вас ли ви чака политическа кариера?
- Можем само да желаем хора като Падоа-Скиопа да имат смелостта да влязат в политика. Това обаче не е работа за мен.
С какво ще ви запомнят?
- Симпатична би била мисълта, ако ме свързват с нелесното раждане на една нова валута, която бързо си извоюва респект и спечели доверието на хората.
