П роблеми в образователната система, както за преподавателите, така и за учениците, има почти навсякъде из Европа, а и средствата за разрешаването им не кой знае колко разнообразни.
Преподавателите в Литва избраха безсрочната стачка като последен опит да защитят интересите си и да привлекат вниманието на правителството върху проблемите на образованието.
Протестът започна преди десетина дни и както обикновено се случва, данните за стачните действия са доста противоречиви. Според синдикатите в протеста са се включили 200 училища, но според министерството на образованието става дума само за 60 стачкуващи училища.
Препълнени класове, тежък график, мизерни заплати - това са проблемите, чието решение търсят литовските учители и още през ноември миналата година бяха проведени 161 предупредителни стачки.
Основният проблем на преподавателите е свързан със заплащането на труда им
Екина Суткине преподава френски език от 23 години насам. В края на кариерата си и с редица дипломи тя получава само 500 евро на месец.
"Това не е достатъчно, за да живея както бих искала. Разбира се, мога да си позволя ежедневните неща... Имам колежка, която живее сама с детето си иска да си купи апартамент, но не й дават заем от банката. Не можем да си позволим съвременни коли... В същото време учениците в последните класове карат суперлуксозни автомобили, а ние се движим пеша", разказва преподавателката.
Заплатата на учителите са недостатъчни и повечето от тях са принудени да си работят допълнително, обикновено до късно вечерта. Синдикатите в Литва не приеха предложението на правителството за поетапно увеличение на заплатите.
Офертата бе за 10% в момента и 20% от началото на следващата учебна година. Ниските заплати в сравнение с останалите области от живота в страната, превръща учителската професия в неособенно престижна и на преподавателите съвсем не се гледа с уважение.
Средната възраст на учителите постоянно расте, а младите хора нямат желание да се захващат с този занаят. Показателен е и фактът, че повечето училища в Литва се поддържат със средства на родителите...
В Турция едно политическо решение на властите предизвика недоволството на голяма част от преподавателите.
Турските университети вече са длъжни да приемат и студентки със забрадки
Още по време на вота в парламента стотици хиляди излязоха по улиците по призива на синдикатите и социалдемократическата опозиция, за да защитят светския характер на републиката и да предотвратят налагането на шериата, а сред протестиращите голяма част бяха университетски преподаватели.
Постепенно обаче сред преподавателите се появиха разногласия и в крайна сметка се оказа, че петицията призоваваща за толерантност, пусната из университетите, е събрала повече подписи от тази обявяваща се срещу носенето на забрадки от студентките.
Проучванията показват, че едва 4% от преподавателите се опасяват за светския характер на институциите. 67% от тях смятат, че носенето на забрадки няма да промени с нищо ежедневието в учебните заведения, нито пък ще доведе до хаос.
Всички турски преподаватели, от началното училище до университетите са крайно недоволни, че са се оказали заложници на политика в дебат, който пречи на доброто преподаване на знанието.
След дългата учителска стачка в България проблемите, срещу които недоволстваха учителите, не спряха. Напротив,
те се умножават лавинообразно, констатират учители от столични училища
Мнозина завиждаха за увеличенията на учителските заплати, но увеличенията се оказаха твърде спорни и се стопиха от инфлацията. В допълнение въвеждането на плоския данък намали сериозно най-ниските учителски възнаграждания. Цената на тези увеличенията е за сметка на получаваните досега парични добавки.
Учителите са лишени от паричните добавки за Коледа, за празника на славянската писменост 24 май и за първия учебен ден 15 септември. Всички училища, които активно са участвали в стачката, са непрекъснато проверявани и са под силен натиск, посочва една от зам.-директорките на такова училище.
Според нея се оформя тенденция компетентните учители напускат училище и търсят други възможности за реализация. Нейната прогноза е, че в училищата ще останат да работят основно пенсионери и посредствени хора, които няма къде другаде да се реализират.
Освен финансовата страна, учителите са силно притеснени от липсата на ясни критерии на държавно-образователните изисквания за оценяване на зрелостниците.
Обещанието на просветното министерство е критериите да бъдат обявени. Ако обаче бъдат обявени след изпитите, то до голяма степен обезсмисля провеждането на държавни зрелостни изпити.
Защото тези изпити изравняват критериите за оценяване в различните региони на страната и така всички завършващи средно училище
трябва да бъдат поставени при равни условия
Наред с този проблем масовото въвеждане на делегираните бюджети се оказва доста рисково. Малките училища няма да оцелеят, прогнозират финансисти.
Разумното разпределение на бюджетите изправя директорите пред предизвикателството да бъдат много добри мениджъри, а в действителност такива директори са много малко на брой.
Негативните ефекти на този модел ще доведат до затваряне на училища с малко ученици и до съкращаване на учители и паралелки. Вече се появи и абсурдната според някои идея
училища да бъдат отдавани под аренда
Идеята е на пловдивски директор и цели частни капитали да влязат в училищните бюджети. Учителите недоволстват, че по този начин търговията ще влезе в училище.
