М ного европейски страни не знаят как да се справят с увеличаващия се брой пенсионери. Поставя и въпросът с какво възрастните да "уплътняват" времето си. Във Франция все повече от тях търсят помощта на психотерапевти.
Появяват се и множество обществени и частни организации, които предлагат обучение за това как да бъдеш пенсионер.
Излизането в пенсия би трябвало да бъде радостно събитие след дългия и напрегнат професионален живот, но всъщност не е. Затова една от целите на тези стажове е да се превъзмогнат евентуалните проблеми от напразното очакване за безгрижна ваканция.
По време на стажовете пенсионерите са окуражавани да изразяват открито страховете и желанията си. Тя получават насоки какви планове да правят в краткосрочен и средносрочен план.
Предстоящото раждане на внуче е чудесна възможност за запълване на времето. Трябва обаче да е ясно, че в един момент детето пораства, тръгва на училище, намира си приятели и вече няма голяма нужда от баба си и дядо си, които ще почувстват, че са дали твърде много без да са получили кой знае какво.
Друг проблем за пенсионерите е, че изведнъж те преоткриват по друг начин своя партньор, с когото са заедно по цял ден.
Терапевтът Мари-Клер Тико обяснява: "Двойките са принудени да делят едно пространство. Понякога това означава буквално да стъпват на места, които досега са били посещавани само от единия или другия партньор.
Всеки е трябва да промени живота си, да преосмисли ценностите си и интересите си. И така започват периоди, на които не липсват кризи и трудности."
Оказва се, че жените са доста по-подготвени да бъдат пенсионери от мъжете.
До голяма степен това се дължи на факта, че жените поетапно изживяват отделянето на децата от семейното огнище, менопаузата и накрая пенсионирането.
При мъжете свободното време идва внезапно и те не знаят какво да правят с него.
Процентът на разводите в тази възраст е доста висок, макар обикновено поне един от двамата съпрузи да не е подготвен за раздялата.
Пенсионирането в България в повечето случаи е нежелано, защото животът на хората се влошава рязко.
"Първите дни е трудно, но се свиква", споделя Иван Борисов, който като пенсионер си е намерил работа в църковен хор.
Почти всеки, на когото му предстои да излезе в пенсия, бърза да се подсигури с някоя работа - най-често нощен пазач, продавач на сергия, детегледачка, частен учител.
Заради ниските пенсии голяма част от пенсионерите трябва да разчитат на децата. Ако имат внучета, положението се понася по-леко, защото започват да се грижат за тях и така уплътняват делника си.
Има и хора, отдаващи се на стари увлечения, за които не са имали време - туризъм, йога, четене, градинарство.
"Малцина са тези, които преминават в пенсионна възраст спокойно и достойно", отбелязва психологът Александър Кирилов.
Повечето от пенсионерите се затварят в семейния кръг, стават по-пасивни, отдават се на скуката и еднообразието, тъгуват по изгубената младост и се страхуват от наближаващия край.
Те приемат с недоверие новите открития на учените, че годините не отразяват реалното остаряване и че истинската възраст зависи от гените, движението, начина на живот, семейните отношения.
Свикналите да живеят с ритъма на бившето си работното място се страхуват от социалната изолация.
Обикновено търсят организирания живот на клубовете на пенсионера. Те не са много, за разлика от членовете им. Всеки клуб си избира ръководство и правилник. Някои разполагат и със зала за кино прожекции, библиотека и кафене.
криза, която тихо расте" />
