НИМ показва стотици нови експонати, златната маска се връща в София

С тотици нови експонати с изключителна художествена стойност - повечето от тях паметници на църковното изкуство от XV-XIX век, са изложени в обновената 4-та зала от постоянната експозиция на Националния исторически музей (НИМ), съобщи директорът Божидар Димитров.

Специално внимание е отделено на водещи художествени школи като Чипровската и Охридската златарски школи. Те поддържат живи най-добрите средновековни традиции от Търново и Охрид и показват връзки със западноевропейското изкуство.

За първи път е показана малка част от богата иконна колекция от фонда на НИМ. Изложени са едни от най-добрите паметници, свързани с балканското художествено наследство, на водещото направление на крито-венецианската школа.

Показани са и икони в традициите на народното изкуство и примитива, произхождащи от малки манастири и провинциални центрове.

През следващите четири месеца най-ценните златни тракийски съкровища - Панагюрското, Рогозенското, Боровското и т. н., - които събираха опашки от посетители в НИМ през април (вж. фоторепортаж), ще бъдат изложени във Варна в рамките на юбилейна изложба, посветена на 100-годишнината от създаването на Археологическия музей в морската столица.

След като се завърнаха от Испания в края на март, през следващите няколко години тракийските съкровища отново ще бъдат в чужбина (Франция, Швейцария, Япония).

Междувременно след триумфално представяне на изложби в Рим и Копенхаген, открити в присъствието на президента Георги Първанов, от този вторник в Националния археологически музей при БАН в столицата отново ще могат да се видят златната маска на тракийския владетел Терес и бронзовата глава на Севт Трети, съобщи директорът на културната институция проф. Васил Николов.

Тези най-нови находки на археолозите от БАН ще могат да бъдат разгледани от посетителите на музея всеки ден от 10 до 18 ч.

На 21 септември 2004 г. в могилата Голямата Косматка край Шипка, в долината на тракийските владетели, бе открито забележително произведение на старогръцкото изкуство - бронзова глава на брадат мъж с очи от полублагородни камъни, припомнят от археолологическия музей.

Човекът, изобразен от древния скулптор, се оказа великият тракийски цар Севт Трети, изградил столицата си Севтополис на няколко километра южно от могилата - сега на дъното на язовир Копринка.

Другата ценна находка е огромна и масивна златна маска с тегло 682,5 г. Според археолозите най-вероятно това е владетелят цар Терес.

Тракийски съкровища са показани и в рамките на Международния пролетен панаир (Fair.bg), започнал днес в Пловдив. Експозицията "Съкровища от долината на тракийските царе" в палата 6 (8-13 май) е организирана със съдействието на Историческия музей в Казанлък в рамките на изложбата на общините в България.