П рофесията на преводача се превръща във все по-перспективна на Стария континент. Разширяването на ЕС и засилването на сътрудничеството превръщат преводачите в незаменими специалисти.
Международната асоциация на конферентните преводачи констатира, че съществува недостиг на говорещи добре някои от европейските езици като например унгарски и испански или португалски и словашки.
Въпреки недостига обаче
условията не винаги удовлетворяват кандидатите за работа
Преди две години словашката преводачка Едита с 20-годишен опит получава работа в ЕК. Говорейки френски и испански, тя заминава за Брюксел с трите си деца, като оставя съпруга си в Братислава.
В европейската столица обаче я очаква изненада - Едита разбира, че е наета в най-ниския ешелон като дебютантка.
Опитните преводачи като нея, но граждани на старите държави членки, получавали до три пъти по-голямо възнаграждение.
Едита си помислила веднага, че е подложена на дискриминация, но скоро разбрала, че нещата си имат свое обяснение. Колегите й, които я убедили да отиде в Брюксел явно били забравили да й кажат, че разширяването на ЕС с 10 нови членки е довело до
общо намаляване на заплащането на преводачите
За щастие се оказало, че е възможно за добрия преводач бързо да се изкачи в йерархията. Днес, две години по-късно Едита си е извоювала място в европейските институции и получава месечно възнаграждение от 4000 евро.
Не само европейските институции имат нужда от конферентни преводачи.
През последните 10 години все повече преводачи намират работа в т.нар. европейски комитети в предприятията. От 1994 г. те са задължителни за всички компании, които имат заводи в различни страни от ЕС и в които работят повече от 1000 души.
Европейските комитети дават възможност на ръководството и на синдикалните представители да се срещат, за да обсъждат актуални въпроси или да преговарят.
Както и в европейските институции в Брюксел, така и в този сектор все повече се засилва нуждата от преводачи.
Официален език за високото ниво на ръководство в мултинационалните компании продължава да е английският, но когато става дума за общуване с обикновените служители, какъвто е случаят с европейските комитети в предприятията, на помощ идват преводачите.
Още повече че когато се водят преговори за удовлетворяване на социални искания най-добре е човек да се изразява на майчиния си език, ако не владее езика на събеседниците си.
На прага на членството на България в ЕС професията преводач става една от най-важните у нас.
На 4 септември приключи подаването на документи на кандидатите за преводачи в отдела за български език в Люксембург, който ще заработи от началото на 2007 г.
В последна фаза на провеждане са още няколко други конкурси за преводачи, организирани от Генералната дирекция за преводи към Европейската комисия.
Няма възрастово ограничение за преводачите, но
професионалната перспектива за преводач в Брюксел или Люксембург
е голямо предизвикателство за младите хора с отлични познания по един от работните езици на ЕС и отлично владеене на българския език.
Възнаграждението не е за подценяване, защото е неколкократно по-високо, отколкото може един преводач да получи в България, а и е над средното в ЕС.
Един от кандидатите в конкурсите споделя, че тази работа е за хора с рационална мисъл и с известна преводаческа практика зад гърба си.
Изпитите са трудни и изискват изключително високо ниво и комбинативна мисъл.
На един от етапите на провеждане на изпитите, тестът, който са предложили от Дирекция "Преводи" е бил публицистичен от вестник "Herald Tribune" , но допълнително усложнен с труднопреводими думи, за да се изпробва именно комбинативността.
Езиковите познания не са достатъчни. Необходими са задълбочени знания по европейска интеграция, констатира кандидат-преводачът.
В по-изгодна позиция при кандидатстването са завършилите магистърските програми по конферентен превод.
Миналата година те бяха поканени на стаж в Брюксел, където са имали възможност да упражнят уменията си в действителност, близка до реалната.
Практически стажантите преводачи са работили в т.нар. неми кабини по време на форумите на различни европейски институции - превеждали са, но без микрофон.
След приключване на стажа само трима от българите са издържали изпита. Един от българите преводачи, които вече работят в Брюксел, смята, че
най-трудна е терминологията на ЕС
за която не съществуват български думи като "convergence" или "cohesion".
Назначените вече български преводачи и коректори са доволни от условията на работа, както като натоварване, така и по отношение на заплащането.
