Трафикът на антики - Чиния на върха на айсберга

С пособна ли е българската държава да спаси части от своето уникално културно наследство, които са били незаконно изровени и незаконно изнесени с цел да бъдат продадени за милиони на аукционите на Запад?

Отговорът на този въпрос до голяма степен зависи от отговора на един друг въпрос - ще се заеме ли най-накрая държавата с решаването на отлаганите с години проблеми на паметниците на културата. Защото битката срещу трафикантите за спасяването на уникалните ни антики трябва да се води преди всичко у дома, а не в съдилищата на държави, които по принцип имат особено мнение за нас.

На 9 ноември 2006 г. в Лондон аукционна къща "Кристис" планираше да продаде уникален предмет - станалата вече легендарна византийска чиния от Пазарджишко. Първоначалната цена беше определена на 250 000 паунда. Чинията така и не се продаде, защото за първи път от края на 90-те години на миналия век българската държава решително предприе действия, за да защити

топящото се като снежна топка културно наследство

За българската част от историята на чинията вече всичко е известно - кой я е открил, къде, кога и на кого е продадена. Иманярят Благнев гостува на няколко предавания по различни телевизии, в които подробно разказа и даже показа мястото на откритието, където сега работят българските учени.

Оказа се, че чиниите са доста повече от една - всъщност 13 плюс 1 чинии, а особен привкус на историята дава фактът, че 9 от тях се намират в музеи на иначе известната с голяма стриктност по въпросите на културните ценности Гърция.

Гръцките учени свенливо си признават, че предметите са купени през 2003 г. от анонимни дилъри. Тоест, че нямат ясен произход.

В статия на Ана Бейлиън и Анастасия Драндаки се посочва някак между другото, че предметите са открити вероятно през 1903 г. край тогавашния Татар Пазарджик, след което станали притежание на някой си Бари.

Вероятно именно тази легенда вдъхновява "Кристис", които я записват дословно в своя сайт, но я разкрасяват с още подробности. Според фирмата, която по принцип стриктно държи на ясния произход на продаваните от нея предмети, чинията в Лондон (тази, която не беше продадена) е преминала през няколко ръце, докато накрая е предложена за продан.

Сбърканото "алиби", което представят гръцките учени и което вдъхновява "Кристис", съдържа множество елементи, които не издържат на сериозна проверка.

Например твърдението, че въпросната чиния от Лондон е била изложена в "Метрополитън мюзиъм" от 2000 до 2005 г. Или че била купена от анонимен дилър през 1997 или 1998 г. Или идеята, че това са предмети, открити през 1903 г. край Татар Пазарджик.

Находка през 1903 г. наистина има, но за нея всичко е известно. Направени са и няколко научни публикации, които отразяват по-важните съдове от тогавашното откритие.

От Пловдив в Пазарджик тогава отива френският консул, който купува трите чинии с орнаментация и ги отнася във Франция, където те се съхраняват и до днес под името "Съкровището от Изгирли". Съмнително е, че консулът би пропуснал да купи и останалите орнаментирани блюда, ако те наистина са били открити тогава.

Че произходът на предмета, предложен за продажба в Лондон, е неясен, говорят и събитията, последвали решението на българските власти да предотвратят продажбата. Това, което се случи, беше, че "Кристис" преодоля на втора инстанция извоюването от българските власти спиране, но въпреки че търгът се проведе, не се намери мераклия, който да рискува, залагайки сериозна сума срещу предмет, за който тепърва ще се водят дела.

"Кристис" побързаха да върнат скандалния предмет

на настоящия собственик, което също издава нервност - обикновено при провал на продажба опитът се повтаря. Очевидно е, че експертите на аукционната къща отлично разбират в какво са се замесили.

Още повече че това далеч не е първият подобен случай в Англия - на два пъти през втората половина на 90-те години другият голям играч на пазара с антики - "Сотбис", предлага в свои каталози предмети не просто с произход от, а направо откраднати от България - глава и капител от вила "Армира" край Ивайловград.

Сега тепърва ще се доказва в рамките на съдебен процес, воден в Англия, дали чинията от "Кристис" е наистина открита 1903 г. и законно предлагана за продан, или, както вече всички са убедени, е незаконно изнесена от България и е именно една от чиниите, открити от иманяря Благнев.

Процесът ще вдигне напрежението и в Гърция, защото евентуалната победа за българската страна вещае мрачни моменти за музеите, закупили останалите предмети от комплекта.

Защото в рамките на ЕС действа директива 93/7, която задължава страните членки да си връщат една на друга незаконно изнесените културни ценности.

Всъщност и в момента за България действа ратифицираната през 1972 г. конвенция на ЮНЕСКО за борбата с нелегалния трафик на антики. Именно на нейните клаузи се позовава българската Върховна касационна прокуратура (ВКП), търсеща връщане на уникалната чиния у нас по съдебен ред.

Няма как обаче да се мине без дълъг и труден съдебен процес, а всичко би било много по-лесно, ако чинията изобщо не беше пристигала във Великобритания. Което само доказва тезата, че усилията на администрацията трябва да се концентрират тук, в предотвратяване на нелегалния трафик, а не толкова в трудни и рисковани опити за връщане на вече изнесени предмети.

Макар и в случая с чинията доказателствата за българския й произход да са безспорни, а усилията на институциите да имат цялостен оздравителен ефект.

И докато обществеността у нас поемаше дъх след епопеята на чинията, последваха други събития - за три дни МВР извърши три успешни акции от безпрецедентен мащаб, залавяйки десетки хиляди предмети, предназначени за незаконен износ.

Особено пикантен е случаят от Кнежа, където от години действа една от най-активните трафикантски групи у нас, известна и на властите на държави като Италия, където често се предлагат за продан незаконно изкопани и изнесени от България предмети. Където обаче трафикантите по правило получават сериозни присъди от по пет до десет години затвор и им се налагат милионни глоби в евро.

У нас засега присъдите са символични, ако изобщо се стигне до присъда - членове на групата от Кнежа например скоро бяха оправдани по предишни провинения. Триумфално напуснаха съда във Велико Търново и обирджиите на местния музей, които все още укриват около 10 000 ценни монети на стойност няколко милиона евро.

Може би заради тези и други събития "Нешънъл джиографик" разочарова някои български учени и вместо да ни засипе с хвалби, отбеляза съвършено точно, че уникалното ни културно наследство се разграбва и изтича безконтролно по света.

Всъщност "златната треска" на българите не е от вчера, но по всичко личи, че решителната битка за спасяване културното наследство тепърва ще се води.

От едната страна на барикадата са няколко десетки активни дилъра с оборот около 50 - 100 милиона лева годишно, организиращи трафика с антики и субсидиращи щедро няколкостотин организирани иманярски групи, много от които снабдени с трактори и скъпо струващи скенери. И неизяснен брой "любители" иманяри (като Благнев), които дупчат земята в свободното си време.

От другата страна на барикадата засега още цари суматоха, тъй като едва с излизането на сцената на Борис Велчев съдебната система откри, че един от най-масовите видове престъпност у нас остава ненаказан.

Оздравителен импулс се наблюдава и в МВР, където след дълги години странни реформи на съответните структури беше възстановено звеното в ГДБОП, което да се бори с незаконния трафик, както е навсякъде в Европа.

Борбата с посегателствата върху културното наследство обаче не е приоритет

за всички институции - така например Министерството на държавната администрация твърдо отказа на Стефан Данаилов да отпусне на Министерството на културата така необходимите десетина бройки, необходими за създаването на изискуемия от ЕС орган, който да контролира легалния трафик на антики и да работи за връщане на незаконно изнесените ценности.

Това обаче не попречи на министър Данаилов да обедини усилията си с тези на Борис Велчев в решителната фаза на битката за чинията, а именно министерствата на културата са компетентните органи по тези въпроси в страните от ЕС.

Макар и скрибуцащо, продължава и писането на новия закон за културното наследство, с който се е нагърбила комисията по култура в Народното събрание.

Повечето сигнали оттам са добри, макар и да буди недоумение фактът, че сред ангажираните експерти ги няма именно специалистите по незаконния трафик на антики - тема, която законът трябва подробно да обхване.

По всичко изглежда, че делото за чинията в Лондон ще съвпадне с разгарянето на решителната и може би последна голяма битка за спасяването на паметниците на културата у нас, която ще завърши или със съхраняване за поколенията на уникалните ни богатства на родна земя, или със серия от търгове в "Сотбис" и "Кристис" и доволни учени и колекционери в чужди държави. Нещо като "време разделно" за културното наследство, тъй като среден път няма.

Държавата, а пък и цялото общество трябва да осъзнаят, че само един от тези два пътя е верният и вместо да се налага да спасяваме уникалните си съкровища в чужбина, трябва да ги спасим тук и сега, преди да е станало твърде късно.