В много европейски страни съществува обидно ниско заплащане.
В Германия има цяла система на "работни места за 1 евро". Лансирани преди четири години в отговор на дългосрочната безработица, те са представлявали израз на най-добрите социални намерения: помощ за хората, отдалечили се от трудовия пазар, на които се предлага краткосрочен договор при заплащане от 1 до 2,50 евро на час освен социалните помощи.
През миналата година 700 000 безработни са участвали в тази програма. Все повече критики обаче се отправят към нея, тъй като тя не само че не предлага сериозна перспектива за кандидатите, а и благоприятства занижаването на цената на труда в страна, където по принцип няма минимална заплата.
Вилхелм Адами е специалист по въпросите на трудовия пазар в DGB, най-голямата синдикална конфедерация в Германия.
Той разказва: "Тази програма не предлага никаква перспектива или ако има такава, тя е краткосрочна. Тези работни места са предвидени за определено време и не дават никакъв шанс. Точно обратното, те създават заетост за хората в продължение на няколко месеца, като всички са наясно, че след това ще останат отново без работа."
В наскоро публикуван доклад Сметната палата разкритикува системата на "работните места за 1 евро" за това, че разклащат трудовия пазар. За все повече работодатели става по-изгодно да наемат някого за едно евро на час вместо да минат по стандартната процедура.
Синдикатите не настояват тази система да премахната, а просто да бъде реформирана, за да се превърне в спасение само за хората, за които това е единствен шанс да изплуват на повърхността.
В Италия на подобна критика са подложени т. нар. "кол-центрове". В повечето случаи те наемат служители на срочен договор или въобще без договор.
Това са предимно млади хора, които прекарват деня си залепени за телефона срещу заплащане от 4 евро на час.
През 2006 г. правителството на Романо Проди се бе заело много сериозно с този въпрос и успя да издейства регламентирането на 24 000 работни места в кол-центровете.
След смяната на кабинета той обаче изчезна от приоритетите на правителството, но условията за работа там останаха непроменени.
През септември всички телефонни оператори в тези центрове проведоха стачка с искания за по-нормални условия. Оттогава кол-центровете се превърнаха в символ за най-лошите условия на работа.
Според Евростат най-ниското заплащане на труда в ЕС е в България - 1 евро и 65 цента на час.
В последно време страната ни се превърна в привлекателно място за много кол-центрове именно заради ниските разходи за заплати. От миналата година те са хитът за работа за много нискоквалифицирани хора със средно образование или студенти, но с добри езикови познания и минимални компютърни умения.
Така се развива и нишата на трудовия пазар на временните назначения. Поради ниските изисквания кандидати винаги има, твърдят консултантите по човешки ресурси.
Принудени от обстоятелствата да балансират между следване и работа, студентите се наемат заради гъвкавото работно време. А и тази работа е по-различна от сервитьорската, която много студенти упражняват.
Почти всички опитали обаче са на мнение, че работата не е за хора, които нямат здрави нерви. Пример за това е един кол-център в страната, където от 200 служители за една година са напуснали 115.
Оплакванията са от ниското заплащане, от тежките смени, от обещанията за развитие, които остават само обещания. В повечето кол-центрове операторите работят много близо един до друг, което допълнително изнервя обстановката.
Шансът да няма нощни смени е твърде малък.
За някои заплащането, макар и ниско, прави тази работа добра алтернатива на работата като учител по чужд език, който получава 6 лв. на час.
За студентка, която е работила до неотдавна в консултантска фирма за европейски проекти - при това на сравнително атрактивна позиция, но с ниска заплата, сега се чувства добре с около 500 лв. За други напрежението на телефона в рамките на 8 часа не си струва.
