И така, очакванията за 13 ч. парижко време, пише "Фигаро". Изданието се връща към 9-те предишни ключови изяви на президента на 14 юли: 1995 г. при подновяване на ядрените опити; 1997 г. няколко седмици след разпускането на Националното събрание; 1998 г. при успеха на световното по футбол. "Ние дадохме пример за Франция, която печели, която печели заедно", каза тогава Жак Ширак. 2000 г. - темата беше несигурността. "Не скривам, че съм обезпокоен", каза Ширак. 2001 г. - несигурността в Корсика и призивът към толерантност. 2002 г. - трите социални теми: ситуацията по пътищата, битката с рака и положението на инвалидите.
Френските издания подчертават, че парадът на "Шанз Елизе" ще е при безпрецедентни мерки за сигурност. "Либерасион" припомня миналогодишният инцидент с Максим Брюнри - неонацист-радикал, привърженик на крайнодясна групировка.
И сега към един европейски ръководител, който също взема думата - Силвио Берлускони. "Хералд трибюн" и "Фигаро" разказват в подробности за угощението, дадено от Берлускони на журналисти от европейската преса във вила "Мадама" край Рим. Много въпроси за Европа, обърнати от Берлускони към него самия. Последният е разказвал свои спомени като студент в Париж, когато е бил влюбен в танцьорка от заведение на "Пигал".
"Фигаро" разказва за оплакванията на Берлускони: "Дори журналисти от моите телевизии се чувстват длъжни да ме критикуват, за да докажат независимостта си". И накрая Берлускони разказва за гафовете си: "Такъв е характерът ми. Използвам разни изрази." Той обаче бил усвоил един съвет от Маргарет Тачър - никога да не чете писаното за него, за да не се нервира.
"Франс соар" размишлява "приближава ли се демокрацията в Багдад?". А "Ню Йорк таймс" с хумор разказва за първото решение на новосформирания съвет в Багдад - да премахне почивните дни, установени от Саддам Хюсеин. Става дума за 25 почивни дни в годината...
