Българският печат днес - 17.11.2000 год.

Май се вижда светлина в тунела. С това условно-обнадеждаващо възклицание на "Пари", могат да се синтезират основните реакции на вестниците днес на новината на деня. А тя е - Европейската комисия предложи пробен период, в който за българските граждани да отпадне задължението да получават визи за пътуване в страните от Евросъюза. "България е изпълнила всички необходими условия за изваждане от негативния списък. Този въпрос е не само технически, но и политически", цитира "24 часа" еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген, който изразил надеждата си Европейският съюз да реши този проблем още до края на годината. Е, да. Брои българинът, върти уши като локатор, за да долови наистина ли ни хвалят европейците или пак ни будалкат. Е, вчера наистина си имаше повод за това, отбелязва "Новинар". Само че не пропуска да допълни, че въпросното предложение за падането на визите през един пробен период всъщност е било направено само устно. За въпросният пробен период също не се е споменал определен срок на продължителност. А пък и на всичкото отгоре посланиците на 15-те в Брюксел "реагирали най-малкото колебливо" - изразът е на "Агенция Франс прес", която разпространи новината. И все пак, макар и още неофициално, подобно решение надминава очакванията за разрешаването на шенгенските ни проблеми, убеден е "Пари". И нищо, че страната ни през това време ще бъде наблюдавана под лупа. Защото все пак е по-добре без визи и наблюдавани, отколкото наблюдавани и незнайно кога осовбодени от шенгенските окови.

И докато все пак чакаме Европейската комисия да вземе решение за визовия проблем, вечно зелени карти за България ще раздават тази вечер в Софийския университет. Инициативата е на някогашните членове на Федерацията на независимите студентски дружества, разкрива "Труд". Вечно зелените карти ще се раздават от "българското посолство в София", с внушението, че тук също трябва и може да се живее достойно. А иначе отличителните белези на заветната карта разкриват - фамилия - българска, име - юнашко, местоживеене - България, и постоянен адрес - бъдещето.

Именно като послание към бъдещето могат да бъдат разгледани и последните резултати от социологическото проучване на НЦИОМ, според които рейтингът на СДС се е повишил с 6,2 на сто. Новината е изведена във водещото заглавие на "Демокрация". Бедните и младите обаче няма да гласуват, пак според същото прочуване, бърза да отбележи "Новинар". И все пак се наблюдава една интересна тенденция - преориентация на апатичния електорат към СДС. Колкото до най-одобрявания български политик - класацията продължава да води президентът Петър Стоянов. От какво обаче все пак се чувстват обединени българите - ами най-много от тях са посочили не друго, а мизерията и глада. С два пъти по-малко проценти е изведена надеждата за по-добър живот, а националното самочувствие споделят едва 2% от анкетираните. И все пак, ако не друго, подобни резултати показват поне едно - по-голямата част от обществото свързва надеждите си със СДС, отбелязва "Демокрация" в редакцонния си коментар. Факт е и друго - дори и разочарованите продължават да смятат, че единствено синята партия е в състояние да доведе до успешен край реформите.

Може би подобни настроения се дължат именно на осъзнаването, че комунизмът е глупост, а не само утопия, категорична е професор Розалия Ликова в интервю за вестиник "Демокрация". А иначе тревожно е, когато гледаш довчерашните любимци на властта днес отново да са нейни любимци, докато редица сериозни творци са изолирани, забравени и натъпкани в кьошетата. И все пак не е лесно да се освободим от мисленето, навиците и езика на миналото. Все още лесно се поддаваме на остатъците от черно-бялото мислене, на опростителските категории Да и Не. А те са само форми на елементарно и лесно отрицание, утвърждаване, категоризиране. И е тъжно, когато личните критерий продължават да вземат връх над обществените, разсъждава професор Розалия Ликова. Но все пак може би не трябва да спираме да се надяваме и да очакваме човечеството да излезе от варварския си стадий на насилствена смърт и масовото унищожение на хора да се превърне в приказка от миналото. И нейното пожелание - да имаме криле да летим, а не да се опирмае на протезите на привидното самочувствие. Да имаме вътрешни простори за мечти и пориви и воля, за да ги осъществим.