Българският печат днес - 26.06.2000 год.

Ако изборите се проведат днес, то БСП би спечелила с 19%. СДС от своя страна ще получи 18 на сто от гласовете. Това са резултатите от социологическо прочуване на Галъп интернешънъл, публикувани във вестник "Труд". Интересен е и друг факт, който затвърждава вече оформилата се тенденция - 45% от анкетираните заявяват, че няма да отидат да гласуват. Странно как БСП печели бягането на дълги разстояния, стоейки на едно място, отбелзява вестникът в редакционния си коментар. Защото какво всъщност свършиха от Позитано 20 та вече да чуват победните фанфари? Първо те дори не поясниха на народа защо се провалиха така гръмотевично при предишното си управление. Второ - нима партията оглави поне едно простестно движение или стачка. И трето, пита се "Труд" - ако процентът на тези, които решат да гласуват вземе и скочи? Това обаче едва ли ще стане с червена бюлетина. Затова столетницата да не си вири носа прибързано, съветва вестинкът.

България обаче ще има служебен кабинет много по-рано, отколкото очаква. За това си твърдение "Труд" се позовава на лидера на ДПС Ахмед Доган, а "Дума" обявява във водещото си заглавие - "Чака ни служебен кабинет". И СДС и БСП се отнасяли с ДПС като към стратегически партньор. И едните и другите предлагали на партията места в бъдещия кабинет. Само че до момента БСП повече развързвала кесията си. Две са нещата с които сме интересни на Съединените щати - ДПС и реформата. Ами, за съжаление това е и нищо повече, отбелязва "24 часа" в свой анализ, разобличаващ сремящия се да ни връчи на Европа Чичо Сам. Излиза, че Вашингтон съвсем ще забрави за нас и ще обърне палачинката, особено ако на есен в Белия дом влезе републиканец. И така - след като ликвидира остатъците от руското влияние в бившия Съветски блок, Съединените щати сега ги вълнува само едно - етническата стабилност на Балканите. А тя, както е известно, може би започва именно от България. Затова и формулата, която лансира Вашингтон е съвсем разбираема - ДПС във властта=на етническа стабилност в страната. Е, в крайна сметка, отбелязва вестникът, Щатите едва ли имат повод да се притесняват. Защото явно ДПС се готви да влезе не само в следващия парламент, но и в изпълнителната власт.

За обръгналия читател на масовия роден печат, апокалиптичната тематика като типично национален фенонемен е отдавна позната материя. Не става въпрос обаче за футуристичния жанр "Стихийни бедствия", който в ролята си на ваканционно четивo е отмора и отрада за средностатистическата електорална единица и подходящ заместител на броенето на овце в службата, отбелява "Демокрация". Не. Става дума за патетичната жлъч и критическата гневливост, които изпълвали от известно време родния печат. Но пък - в крайна сметка какво от това. Редовият българин като рутиниран абонат на неволята отдавна е привикнал на всякакви битови екзотики. Е, да но е тъжно, когато триумфът на празнословието е в разгара си, отбелязва "Демокрация". Но може би пък това само за пореден път потвърждава прословутата мисъл, че - Социалъзмът е зло, защото е сериoзен до убогост и фанатично вярващ в правотата си. За него всяко убийство е раздаване на справелдливост. А демокрацията е добра, понеже е продажна и се смее.

И след всичките тези разсъждения - завой на 180 градуса. И така - представете си 1000 години футбол и 1000 години ракия и салата. 1000 години щастие. 1000 години любов. Ами това съвсем не е научна фантастика. Това може би е бъдещето. Защото, както протръбява "Труд" във водещото си заглавие - "Обещават ни 1200 години живот", а "24 часа" допълва - "Клинтън обявява днес епохалното откритие - в близко бъдеще ще живеем 1200 години". Хората просто имали потенциал за 1200 години живот и това може да бъде постигнато с напредъка на генетиката. Е да, но въпреки сладостните обещания, от окото на мъдрия със сигурност ще се отрони горчива сълза, отбелязва "24 часа" в редакционния си коментар. Защо ли - ами просто си представете 200 години казарма, 1000 години плащане на данъци и накрая - 1000 години брачен живот.
"И все пак, колкото и да е сложен и труден животът, има една красива празнота - когато очакваш срещата с любимия човек, за да изпиташ голямото чувство", споделя поетът Георги Константинов в интернвю за вестник "Дума". А иначе смисълът на живота се крие във вечния човешки стремеж към доброта и светлина, към обич и приятелство.