Болен здрав носи, но при хубави социални помощи, пък разсъждава "Демокрация". Очевидно е, че прагът на бедността у нас, определен на 37,30 лева е доста произволна величина. Само за сравнение - за един час труд средният германски работник получава 15 марки, а за три часа той вече значително е надхвърлил българския критерий за бедност, изчислява вестникът. Тоест два часа и половина са му достатъчни, за да изкара заплатата, за която бъхти цял месец един нашенец, виреещ на границата между бедност и нормалонст, пак по български стандарт. Няма какво обаче ние да се сравняваме с германци, още по-малко с американци. Щом не можем обаче оставал въпросът ,защо сме се разбързали да се интегрираме в Европа, разсъждава "Демокрация". Не било и много трудно да си представим какво ще стане, ако още днес европейците рекат и ни приемат. Ще си живеем царски от осигуровки и не след дълго държавата просто ще изчезне или ще се насели с германци, които харесват нашия климат и нищо не им пречи да работят здраво и тук за просперитета на родината си.
И днес всекидневниците продължават да разнищват скандалите около шефа на Българското национално радио Алексанъдр Велев. След седмица колебания да бъде или да не бъде оставката на радиошефа Велев, НСРТ, финансовото министрество и управителния съвет на родиото се залутали в лабиринта на нашенски параграф 22, разкрива"Труд". Съветът за радио и телевизия се разделил относно оставката на Велев, като хлътнал в казуистични спорове от типа колко дявола има върху върха на една игла. И така се оказало че Александър Велев е единственият държавен служител, който не може да бъде уволнен, освен по политически причини. И изобщо какъв е смисълът от всички тези ревизии, които се направиха, след като те могат спокойно да превтасат под нечий миндер, разсъждава "Труд". Отговорът на този въпрос бил толоква объркано-банален, че обществото го загърбило и си гледало лятото. А политиците се спотайвали доволни, че с НСРТ успяват да прехвърлят горещия картоф някъде другаде. Останки от сините преторианци се борели за някакво неясно надмощие един срещу друг. А идеята за ефикасността на гражданския контрол посърнала като ученичка, която се превръща в стара мома преди някой да я е залюбил. И от всичко това излиза, отсича вестникът, че тържуствува великото административно начало, което си създава проблеми, за да има какво да решава.
В Мексико отпечатаха "Адиос, мучачос". Това е книгата на Серхио Рамирес за наивните никарагуански идеалисти. По същото време в Сараево Западът каза адиос, мучачос на наивните балканци. Подтекстът на сараевското комюнике търси "Сега". А той бил - господа балканци, утежнихме ви икономическото положение, разрушихме мостовете на вашите пътища към Европа, отровихме ви природната среда. Но - сами сте си виновни. Да си бяхте решавали проблемите цивилизовано като чехите и словаците. По-трудно за разгадаване обаче било едно друго послание, този път адресирано лично към нас. Базирайки се на различни източници, вестникът разкрива, че американските виждания били, че България и Румъния ще трябва да увеличат военните си разходи на 5-6% от брутния вътрешен продукт. Един такъв процент обаче се равнява на сбора от разходите ни за здравеопазване, плюс социално осигуряване, плюс - следва многоточие. След като политическите пречки за приемането ни в НАТО бяха отстранени, явно е, че трябва да се прибегне към други, а финансовите са много удобни. А и не веднъж ни казаха, че едно преждевременно влизане в Европейския съюз по-скоро ще ни навреди, отколкото да ни помогне, припомня "Сега". Така, че Сбогом мечти! Адиос мучачос! Карамба!
Вестникът продължава темата, погледната от малко по-друга страна. Западът не ни ще ни гъбите, ни нас, отсича вестник "Сега". Боже, и най-малките ни печалбици дразнят Запада. Кому се привидя, че България гъбясва от гъбения износ, недоумява вестникът. Някой си изкряскал - SOS тровят ни с радиоактивни гъби. И всесилната Европейска комисия се озъби на скромните ни, но конкурентноспособни печурки и сърнели. Били заразени от Чернобил. Айде бе! И да имало нещо заразено, то сигурно е от хуманитарните натовски бомби, с които международната общност майчински засипа Балканите. Като са такива загрижени, защо тогава американците под аплодисментите на Западна Европа взривиха атомни бомби над Хирошима и Нагасаки, пита вестникът. Напусто отишли 200 хиляди японци. Така както напусто щели да отидат напъните на някакви си български субекти-гъбари да конкурират шампиньоните и трюфелите на обединена Европа.
Последвайте ни
