Е дна новина инжектира мощна доза оптимизъм у търсачите на извънземен живот.
Учени предполагат, че промените в скоростта на въртене на сатурновия спътник Титан вероятно се дължат на океан от течна вода, простиращ се под ледената повърхност, четем в "Ню Сайънтист".
Ниската плътност на Титан предполага, че той е съставен от комбинация от воден лед и скали. Океанът вероятно се е появил още в ранната история на Сатурновата луна, когато голяма част от водният лед се е разтопил от топлината, отделена при формирането на спътника и от разпада на радиоактивни материали.
Днес в голямата си част океанът е замръзнал, но учените допускат че под ледената кора съществува приблизително 300-километров течен слой, поддържан вероятно от наличието на амоняк, действащ като антифриз.
И преди учените са допускали съществуването на воден океан на Титан, но доказването му се оказва изключително трудно. Така например кацналата през 2005 г. сонда "Хюйгенс" засича радио ехо, което може да се дължи на отразени от повърхността на океана радио вълни, но също и на досадна грешка на апаратурата, причинена от движението на парашута.
Сега обаче космическият кораб "Касини" засякъл леки колебания в скоростта на въртене на Титан. Това е ново доказателство в подкрепа на хипотезата за наличието на океан, смята Ралф Лоренц от лабораторията по приложна физика на университета "Джонс Хопкинс" в Лоръл, Мериленд, САЩ.
Гравитацията на Сатурн е достъчно силна, за да влияе на формата на Титан и да предизвиква триения във вътрешността, които забавят скоростта му на въртене.
Подобно на Луната, Титан прави един оборот около оста си за една орбитална обиколка около Сатурн и така само едната страна на "лицето" му е винаги обърната към планетата с пръстените.
При проучването на радарните снимки на повърхността на Титан, направени от "Касини", учените установили леки извъртания на спътника, които се дължат на незначителни промени в скоростта на въртене.
Оказва се, че Сатурн и Титан не са в пълна хармония, тъй като спътникът се извърта за една година с допълнителните 0,36?. Освен това изглежда че скоростта му на въртене бавно се ускорява.
През 2005 г. учените предвидиха този ефект на клатене, като го обясниха с промените в посоката на ветровете в гъстата атмосфера на Титан по време на орбитата му около Слънцето, която трае 29,5 земни години. Подобен ефект предизвиква промени в скоростта на въртене и на нашата планета.
Ефектът на клатене най-лесно може да се предизвика, ако повърхността на Титан е относително лека ледена черупка, която плава върху океан, смятат учените. Само тази структура би позволила на променящите се въздушни течения да влияят върху скоростта на въртене на спътника.
Ако Титан действително притежава океан под своята повърхност, в него може да е оцелял живот, базиран на съдържащи въглерод молекули, смятат изследователи.
В рамките на Слънчевата система други вероятни кандидати за пазители на живота са ледените луни на Юпитер и Сатурн, съответно Европа и Енцелад.
