Според членовете на екипа от Станфордския университет, щата Калифорния, очната импланта - поставен зад ретината чип с широчина 3 мм - може би представлява важна крачка напред в съвременните технологии, съобщава Democrit.com, като се позовава на сп. "Ню сайънтист".
Около 1,5 млн. души в цял свят страдат от заболяването, наречено "пигментоза на ретината", а всяка година 700 000 човека в западния свят се диагностицират като болни от свързаната с възрастта дегенерация на ретината.
И при двете дегенеративни заболявания клетките на ретината в задната част на окото, които улавят светлината, бавно, но необратимо умират.
Специалисти от университета на Южна Калифорния и университета в Илинойс към Чикагския медицински център са разработили човешки импланти, за да предотвратят предизвикваното от тези заболявания постепенно ослепяване.
Физикът от Станфордския университет Даниел Паланкър обаче твърди, че тези импланти имат прекалено ниска разделителна способност.
В основата си ефикасността на разработената технология е доказана само по принцип, изразява резервите си той.
Паланкър претендира, че неговата собствена система има по-висока разделителна способност.
Острота на зрението 20/20 изглежда нормална, а 20/400 е равнозначна на слепота. Паланкър и членовете на екипа му са убедени, че тяхното устройство може да осигури острота на зрението 20/80.
С острота 20/80 вие със сигурност можете да четете едър шрифт и да водите независим живот, категоричен е ученият и обобщава: "Това е гигантска крачка напред!"
За да може устройството да работи, микрочипът трябва да бъде имплантиран зад ретината на сляп човек. Пациентът трябва да носи очила, снабдени с малка видеокамера.
Светлината навлиза в камерата, която след това изпраща картината за обработка на вграден безжичен миникомпютър. Компютърът на свой ред предава обработената информация на монтирания в очилата инфрачервен екран.
Очилата отразяват инфрачервената картина в окото и върху чипа зад ретината, стимулирайки по този начин фотодиодите на чипа. Фотодиодите имитират клетките на ретината, трансформирайки светлината в електрически сигнали, които след това по зрителния нерв стигат до мозъка.
Очилата са прозрачни, така че ако потребителят все още има остатъчно зрение, да може да го използва - устройството покрива едва 10% от зрителното поле.
При изследването на плъховете Паланкър показал, че чрез поставянето на имплантата зад ретината останалите нейни живи клетки се придвижват по-близо до фотодиодите на чипа и така повишават разделителната способност на изображението.
Той твърди, че целта му е свободното пространство между клетките на ретината и имплантата да се сведе до не повече от 10 микрометра - разстояние, което се равнява на широчината на една-единствена клетка.
Докато имплантата била изпробвана върху слепи плъхове, изглеждало така, сякаш част от зрението им се е възстановила. Плъховете с импланти успешно преминали зрителния тест, реагирайки на разположените фронтално срещу тях бели и черни ленти.
Въпреки това Паланкър е на мнение, че преди устройството да бъде изпробвано върху хора, екипът трябва да извърши опити с по-големи импланти, които да бъдат тествани върху по-едри животни, и да проведе експерименти с по-високо ниво на сигурност.
Сняг през май, вижте къде зимата се завърна ❄️❄️❄️" />
