К ореспонденция от София за настроенията и очакванията на българите от предстоящото приемане в ЕС е поместил авторитетният швейцарски в. "Нойе цюрхер цайтунг" (NZZ.ch). За съдържанието й разказва Българската редакция на радио "Дойче веле".
В началото на статията се акцентира, че евентуалното отлагане на българското членство с една година би имало сериозни вътрешнополитически последици. Мнозина българи биха се почувствали като европейци второ качество, като резултат от което можело да се очаква растящ евроскептицизъм с непредвидими последици.
Дали обаче България действително е подготвена за влизането в ЕС, се пита авторът и продължава с риторичните въпроси - дали европейците изобщо желаят една нова страна в общността, която... доколкото е попадала в интереса на западните медии през последно време, това не е ставало
непременно с положителни новини.
По-нататък швейцарският вестник информира за значителния напредък на България в областта на макроикономическите показатели. Според външните наблюдатели, този прогрес е забележителен и на фона на лошите изходни позиции на тази държава след разпадането на системата на социализма.
В същото време се отбелязва, че нивото на месечните доходи в момента е толкова ниско, че стига колкото едва-едва да се оцелее, но не и за повече.
Според "Нойе цюрихер цайтунг", сред българския народ в момента е широко разпространено схващането, че неговите неволи са предизвикани от онези жертви, които страната е била принудена да направи с оглед на предстоящото си членство в ЕС.
Символичен характер в това отношение има случаят с "Козлодуй". Изключването на реактори според българите ставало под диктата на ЕС, което засягало честта на нацията.
Другата жертва, искана от българите, засяга туризма и визите за сърби и македонци, които България ще трябва да въведе след влизането си в ЕС, се посочва още в статията.
Сигурността на границите обаче е една от приоритетните задачи на ЕС, тъй като България от доста време насам се ползва с имиджа на страна, през която транзитно преминават доста съмнителни стоки от всякакъв род.
Залавянето на големи количества дрога, често пъти укрити в турски тирове, далеч не е достатъчно, защото много от хората, които стоят зад тези пратки, често се намират вътре, в самата България.
Голяма част от репортажа на "Нойе цюрхер цайтунг" е посветен на ситуацията с неовладяната престъпност в страната. Споменава се, че последното от поредицата големи поръчкови убийства - на Иван Тодоров-Доктора, е можело да бъде отметнато просто като поредната разправия между конкуренти, ако ЕС не беше издигнал като приоритетен критерий за България борбата срещу организираната престъпност.
Статията съобщава за назначението на новия прокурор Борис Велчев и за големите надежди, които се възлагат той да се справи с престъпността. Швейцарското издание обаче помества и следния коментар в тази връзка: едва ли има някой в София, който да смята, че той наистина може да се пребори с престъпността - просто системата от престъпни зависимости е
прекалено плътна.
Вестникът цитира по-нататък директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, според когото сред българския народ царяло широко разпространено желание да се помете политическият елит на страната.
Като основен изразител на тези настроения е описана "Атака", която според историка не била в действителност антиевропейски настроена.
Добрите резултати на "Атака" предизвикаха на Запад известно неразбиране, още повече, че формацията използваше в предизборната си борба дясноекстремистки лозунги и нерядко говореше за диктата на ЕС.
Дали пък бъдещата членка на ЕС България няма да се окаже политически проблем за общността, пита се в заключение вестникът.
