Б итпазарът Marché aux puces de Saint-Ouen в северната част на Париж, близо до Porte de Clignancourt е една от големите туристически атракции на френската столица.
Наскоро обаче търговците от двата пазара Paul-Bert и Serpette, които са общо 420, се оказаха неприятно изненадани като научиха, че собственикът има намерение да вдигне наемите.
Двата пазара се простират на площ от над 8000 кв.м и преди две години бяха закупени за 50 млн. евро от фирмата Grosvenor, чийто
собственик е уестминстърският дюк,
третият по богатство човек във Великобритания.
Пазарите Paul-Bert и Serpette предлагат всевъзможни неща, предимно употребявани, като сред тях има и много ценни антики.
Франсоа Башелие е една от най-известните личности на пазара Paul-Bert и предлага най-различни стъклени съдове с антикварна стойност вече повече от 25 години и смята, че новите собственици имат собствени планове за бъдещето на тази парижка забележителност.
"Новите собственици дойдоха и ни казаха, че ще увеличат наемите с 20, 30, 40 и дори 50%, което е вече прекалено. Смятам, че собственикът иска да промени естеството на двата пазара.
Отвъд техническите проблеми, които имаме, като финансовите, и които в един или друг момент могат да бъдат решени, отвъд тях стои намерението двата пазара да се превърнат в луксозни търговски центрове", обяснява Франсоа.
Според него, ако търговците искали да се установят в луксозните търговски центрове, са щели да го направят и отдавна вече да са в бутиците на улица Faubourg Saint-Honoré или до Лувъра.
"Щяхме да сме избрали места, където има луксозни антики. Ние обаче нямаме това желание и искаме да сме тук, на този битпазар, точно с тази атмосфера", уверява той.
Директорът на пазара Жак Фе категорично отхвърля твърденията, че новите собственици искат да построят на мястото на битпазара луксозен търговски център.
Той разказва, че инвеститорите, които поеха в началото на 2006 г. пазарите Paul-Bert и Serpette, са привързани към историята и качеството на тези два пазара.
Не може и да става дума за променяне на духа,
който съществува вече 60 години в единия случай и 30 - в другия.
Според Grosvenor, средните наеми са съвсем приемливи и възлизат на 500 евро месечно на щанд. Директорът на пазара отрича да има повишение на наемите от 30%.
Във Великобритания, лондонските битпазари са известни като flea market и са също толкова стари, колкото и marché aux puces de Saint-Ouen, но площта на която са разположени е по-малка.
Магазинчетата и щандовете принадлежат в повечето случаи на дребни собственици, които като цяло успяват да устоят на апетитите на фирмите за недвижими имоти.
Парадоксално е, че именно местонахождението на лондонските битпазари ги спасява от поглъщане.
Те се намират в сърцето на британската столица, в исторически квартали, където мястото е ограничено и точно затова апетитите не са големи. Обикновено инвеститорите в недвижимите имоти се интересуват от големи терени, за да изграждат гигантски търговски центрове.
Дори и Camden Lock Market, който е най-големият битпазар в Лондон не може да бъде сравняван по размери с парижкия marché aux puces.
Camden Lock обаче привлича огромни тълпи от туристи
и предлага всевъзможни неща от музикални плочи през дрехи до антикварни мебели.
Другият подобен пазар Portobello Road Market, който се намира в Notting Hill, също се ползва с голяма популярност. Доста преди Хю Грант да срещне там случайно Джулия Робъртс, пазарът който има зад себе си 300-годишна история, е бил известен с антикварните си предмети и мебели.
Повечето от продавачите в Portobello Road са се обединили в асоциация, която защитава интересите им и задължава търговците да спазват строги правила.
В България думата битпазар най-често се свързва с "Илиянци". Той се появява през 60-те години и е напълно самостоятелно обособила се борса за търговия.
Базарът, както вече го наричат, се намира в северозападната част на столицата и в момента представлява най-голямото тържище на Балканите.
Преди няколко години това беше най-известният битак. Съперничеше му само Димитровградският.
След реконструкцията вече се пазарува от магазини, но усещането на битпазара продължава да витае, твърди Нина, която често го посещава.
Намират се стоки от всички балкански страни, каквото й да потърсиш, може да се намери, обяснява тя. Българските и балканските стоки обаче само разнообразяват богатия китайски асортимент.
Някои китайски търговци са хитри и представят стоките за български. Случва се те да назовават цената след като добре преценят потенциалния купувач.
Но пък може да се намери всичко - от облекла и обувки до стоки за бита, инструменти, мобилни апарати, сувенири.
Ниските цени могат да сбъднат всяка мечта. Ако ли не, търсенето може да продължи в Димитровград. Хвалят се, че битпазарът там може
да се мери с известната Капалъчарши в Инстанбул
Най-характерното за тези битпазари е, че от тях зареждат собственици на магазини, бутици. Те ползват отстъпките на едро, а после стоките се появяват с доста по-високи цени на витрините на техните магазини. Иначе цели семейства се обличат от битпазарите за по 100 лева.
Най-колоритни обаче си остават битаците по поречието на малките софийски реки - Перловска и Владайска, както и битака в Малашевци.
Хората, които са ги посещавали, твърдят, че там наистина се продава всичко - от стари грамофони до
наполовина използват крем "Ален Мак"
Търговците са предимно роми, които откриват стоките си, захвърлени на боклука. Най-изумителното е, че се намират интересни предмети като очила Адидас от 80-те на цена от 2 лева, видеоигра за 50 стотинки.
И винаги може да се направи отстъпка, ако купувачът умее да се пазари добре, а продавачът не разбира какво продава.
