К ое е първото условие за съществуването на развит онлайн бизнес? Интернет достъпът - високоскоростен, с широк обхват и разпространение.
И докато това е азбучна истина, въпросът дали в България наистина има такъв достъп е малко по-сложен. Отговорът зависи от източника на данните, от това коя е базата за сравнение и кои скорости сте склонни да признаете за високи.
С някои уговорки може да се приеме, че въпреки спънките и проблемите достъпността на интернет е нормална за страната. Ако тепърва не се появи сериозен проблем в това отношение, през 2007 г. вниманието на интернет сектора трябва да се насочи в друга посока - към осигуряването на съдържание, което да осмисли изградената инфраструктура.
Типове достъп
В средата на 2006 г. над 1/4 от населението на страната вече използва глобалната мрежа. До края на годината се очаква 1/3 от българите вече да са онлайн. Начинът, по който това се случва обаче, е малко по-различен и от моделите на Западна Европа и САЩ.
В страните от ЕС хората с бърз интернет използват основно DSL. Това е високоскоростен достъп по телефонна линия, най-често е предоставян от т.нар. "исторически оператори" - бившите държавни телекоми. Те имат необходимите средства да го наложат и направят масов. В САЩ, от друга страна, водещи са кабелните оператори. Те идват от света на телевизията и им е по-лесно да предоставят не само инфраструктура, но и съдържание по нея.
В България ситуацията е друга. През миналата година кабелен интернет използват над 1/3 от домакинствата, а DSL - под 5%. За сметка на това обаче 1/4 от хората получават достъп до мрежата по трети начин - от LAN доставчици. Става дума за локални компютърни мрежи, които се разпростират на територията на един или няколко квартала. Те дават услуги на достъпна цена, макар и често с компромисно качество.
За известно време LAN-овете у нас са смятани за фаза, която бързо ще отмине, за да се стигне до западния модел. Този преход обаче все още не се случва. Вместо това кварталните мрежи правят малки стъпки към легализиране на бизнес модела си, консолидират се и броят на потребителите им се увеличава.
През 2004 г. семействата, които използват този тип достъп, представляват 14% от имащите връзка към мрежата. Само година по-късно те вече са 26%. При кабелния интернет тенденцията е обратна - от 53% за 2004 г. на 37% за 2005 г. (според изследване на "Витоша рисърч" и фондация ПИК).
В същото време при кабелните оператори и интернет доставчиците тече процес на консолидация. Някои от по-големите сред тях проучват възможностите да изкупят LAN операторите, като реорганизират мрежите и бизнес процесите им.
Въпросът дали бизнесмоделът на кварталните мрежи ще работи за повече от още три-четири години остава отворен. Според Николай Горчилов, изпълнителен директор на "Орбител", има два ключови за бъдещето му фактора: първо - как върви процесът на консолидация и респективно инвестициите в LAN; второ - колко време ще се възпира конкуренцията на DSL пазара.
В скоро време на LAN мрежите им предстои да се справят с два проблема. Секторният регулатор КРС ще следи до началото на 2007 г. те да приберат кабелите си под земята.
Правоохранителните органи пък ще се опитват да се справят с нелегалното съдържание, което е силен мотивиращ фактор за LAN потребителите. Според Теодор Захов, изпълнителен директор на оператора "Спектър нет", обаче изчезването на нелегалното съдържание няма да стане причина за отмирането на този тип достъп.
Очаквания 2007
Очакванията за растеж в достъпността на интернет не са свързани с предполагаемо падане на цените за домашните потребители. Сегашните средни равнища от 20-30 лв. вероятно ще се запазят, но предлаганите скорости ще продължат да се увеличават.
Върховният административен съд трябва да разгледа няколко жалби, от които зависи появата на конкуренция при DSL достъпа. Засега БТК успява да запази положението си на единствен доставчик в този сектор.
Когато конкурентна услуга най-после се появи, първоначално тя ще се предлага с насоченост към корпоративни клиенти. Оптимистичен вариант за старта й за домашни потребители е средата на 2007 г.
Алтернативен достъп до крайните клиенти дава безжичният интернет. Мрежите от трето поколение на мобилните оператори обаче едва ли ще се превърнат във важен фактор на този пазар до края на годината, а и през следващата.
Същото вероятно важи за мрежите от типа "точка към много точки", за които четири оператора получиха лицензи през 2005 г. Този тип инфраструктура дава възможност за мобилен интернет достъп. Използваните за него WiMax технологии обаче са сравнително нови, а крайните устройства - все още скъпи. Стартът на услугата се очаква скоро, но масовото й навлизане в употреба може да отнеме години.
Типът интернет, който вероятно ще преобладава в едно по-далечно бъдеще, е този, при който до дома на потребителя има оптична свързаност. Засега само "Вестител", дъщерна на газоразпределителното дружество "Овергаз", е обявила официално, че започва да предлага подобна услуга.
Пренасочване към съдържанието
По информация на "Витоша рисърч" и фондация ПИК към първата половина на 2006 г. 1/4 от хората на възраст над 15 години в страната използват интернет.
Предвид, че децата са сред най-активните потребители, статистиката, включваща всички по-възрастни от седем години, е още по-оптимистична - 27% с тенденция до края на годината да бъдат достигнати от 37%.
По данни на секторния регулатор Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) близо 2/3 от интернет потребителите имат широколентов достъп до мрежата. В случая обаче широколентов се дефинира като достъп със скорост над 144 килобита (18 килобайта) в секунда, което не е чак толкова много.
При това състояние на пазара и очакванията за развитие в следващите месеци изглежда, че интернет достъпът вече не представлява такъв проблем, какъвто бе преди пет години. Тепърва му предстои да стане универсален в по-малките населени места и конкурентен в сферата на DSL.
Като че ли е вече време обаче заедно с този достъп да започне предлагане на повече легално съдържание. От една страна, това включва появата на повече смислени услуги в българското уебпространство (процес, затруднен от началния стадий на онлайн разплащанията). От друга - по-комплексни оферти, обвързващи интернет достъпа с определено съдържание, което потребителят би желал да получава по него.
Повече от една компания са изявявали желание да стартират подобни услуги (в това число БТК, "Вестител", мобилни и кабелни оператори). През 2007 г. може би вече "ще му дойде времето".
Петър Рендов, член на КРС:
LAN мрежите ще оцелеят в следващите 10 години
- Какво е бъдещето на LAN мрежите? Ще си отидат ли с масовизирането на други типове достъп, или имат качества, които ще ги задържат на пазара?
- Може с основание да се прогнозира умерен ръст на доходите им през следващите 10 години с подчертана диференциация. Предполагам, че в този период ще останат достатъчно потребители с ниска платежоспособност за поддържане на скромен като разходи за експлоатация LAN бизнес.
Масовизирането на DSL няма да е на западноевропейско ниво в България поради ниската (и намаляваща) телефонна плътност, заварена от навлизането на мобилните услуги, както и от плачевното състояние на преобладаващата част от абонатните линии към началото на конкуренцията.
В средносрочен план оптична свързаност до дома едва ли ще е икономически обосновано решение. Кабелните мрежи се окрупняват, което е естествен процес при сегашната раздробеност. LAN имат две качества - ниски разходи и ниска цена. Eдното oт тях без съмнение ще се запази.
- Фактор ли е липсата на достатъчно смислено съдържание за потреблението на интернет?
- КРС има компетентност по въпроса. Вероятно е фактор, но с ограничена роля. Двигатели за увеличение на достъпа са интересът на децата и желанието да не сме по-долу от съседа/колегата. Двигатели за увеличение на потреблението са забавленията за възрастни, игрите, многото свободно време.
- Кога и как DSL достъпът до интернет ще получи по-висока потребителска база?
- Процесът би трябвало да започне преди края на годината. Оферта 2006 за необвързан достъп със задължителните указания на КРС е добра основа за създаване на конкуренция на този пазар. Ако това не се случи, ще означава, че българският пазар е непривлекателен за този вид инвестиции и БТК ще остане единствен фактор.
- Ще промени ли някои от тенденциите на интернет пазара приемането на България в ЕС?
- Не виждам причина. Може би ще се затегнат изискванията за спазване на авторски и сродни права, което може да се отрази на част от LAN бизнеса.
Общо взето, може да се очаква повишена взискателност към държавата за внедряване на проконкурентните мерки в законодателството с резултат подобряване условията за достъп и потребление на интернет.
