Израстнах в прекрасно семейство, спокойно детство, незабравими тийн години. Родителите ми винаги бяха до мен и слава Богу продължават да са. Научих много важни житейски уроци от тях. Научих се да ценя това, което имам и това, което природата ми дава, а от баща си взех най-ценния урок за …водата- освен да пречиства тялотои да утолява жаждата, тя може и да лекува духа!
При ЖП инцидент татко получава тежки наранявания и остава инвалид на едва 20 години. Погубената младост и физическия недъг го травмират допълнително. В такъв тежък, преломен момент, когато много като него с по-слаба воля се предават, той съумява да продължи напред и да бъде пълноценен човек. Намира смисъл в живота и се завръща към едно свое детско хоби- риболовът. За него това не е просто спорт, а досег с един друг свят- без болка, без граници, едно пречистено и спокойно място, едновременно самотно, но и пълно с живот. Това е водния свят. Не го придружавам често на риболов, за да опиша поведението му и емоциите, които съпътстват времето, прекарано край водата, но всеки път с нетърпение очаквам завръщането му. Виждам лицето му, когато се прибира с улов. Различно е, някак удохотворено и изпълнено със задолоство. Със следващите дни тези чувства у него се засилват. Разказвайки преживяното, баща ми става друг човек- от него извира спокойствие, а в очите му се прокрадва пламъче на нетърпение за нови преживявания, за нова среща с водната благодат. Дълго време причината за тази промяна в татко бе незнайна за мен, но когато самия аз тръгнах на риболов осъзнах. Водата пречиства.
„Чистота”- първата дума, която изплува в съзнанието ми, при досег с вода. Следват „сила”, „красота”, „благодат”. Загледан в повърхността на водното огледало, на ръба на скалата, виждам себе си. Колко малък и незначителен изглеждам пред величието на тази огромна шир. Колко малки и незначителни изглеждат и проблемите ми пред вечността на водата. Вълните препускат, а съзнанието ми се прочиства, а душата олеква и се увлича по тях. Усещане на силно привличане, чувство на авантюра и приключение обвзема всяка моя клетка. Напират фантазии. В ума ми дълбокият вир се превръща в път, гладък и чист, зовящ за разходка- дълга, упойваща и незабравима. Дали и баща ми го вижда така? Дали и той усеща зова на всяка капка?
И днес най-малките вирчета, в моите очи са огромни и безбрежни океани, но срещата с тях не ме плаши. Срещите с водата ме пречистват и всяка следваща е все по-проникновена и истинска. Стига ми да застана на брега, да потопя ръце, за да премина в друг свят- без думи, но звучен и игрив. Това е моят воден свят, граден капка по капка.
