Човек се учи през целия си живот. Тази максима в пълна степен отразява пътя, който аз изминах през последните две години – от незнание, безразличие и безотговорно отношение към водното богатсво, което ни заобикаля, до съзнателно обогатяване на моята култура по отношение на замърсяването на водните басейни с отпадъчни, нефтени и други продукти и разумно използване на всяка една капка вода. Да, на всяка една капка! Всичко започна през месец октомври 2010г. Благодарение на щедростта на училището, в което учих за една академична година в Лондон, Великобритания, аз имах възможността да посетя Мароко и по-специално град Маракеш. Ужасяващата действителност – съсухрени и изключително слаби дечица, нямащи възможност да утолят изгарящата ги отвътре жажда; замърсени реки, чиято водна повърхност е добила кафяви и черни оттенъци поради наличието на отпадни продукти и отсъствието на канализация; деца и родители, принудени да се къпят, да перат дрехите си и да пият от тази вода (ако изобщо може да се нарече вода) – ме потресе! Меко казано! Колкото и да не ми се нравеше да повярвам, колкото и да си повтарях, че това е просто един кошмар, от който всеки момент ще се пробудя, изведнъж привидно състарените слабички момчета и момичета, бързащи към някоя далечна чешма или кладенец, които преди това бях гледал само по научно-популярните програми, се озоваха точно пред очите ми. И най-тъжното беше, че в не малко случаи разстоянието до даден източник на вода беше огромно, а водата, дори и на местата, където е малко по-незамърсена, се стичаше капка по капка. Рядко се образуваше струя вода, която да прилича поне малко на онази струя, която течеше от чешмата в едно китно планинско селце в родния ми край, която често ми осигуряваше така жадуваната глътка бистра вода по време на игрите с приятели в детството ми. С високите температури, особено през летния сезон, и изключително недостатъчното количество валежи в Мароко, картината добива още по-мрачни нюанси.
Липсата на достъп до пречистена питейна вода и ежедневното използване на замърсена вода продължават да имат пагубни последствия не само в Кралство Мароко, а в още около 80 страни: деца, които са принудени да изминават десетки километри, за да нямерят вода (и то най-вече замърсена и носеща зарази), и като резултат нямат време да посещават училище (съответно драстично намаляват възможностите им за едно по-светло бъдеще); вирусни заболявания от типа на диарията и холерата, които непрестанно вземат нови жертви (и млади, и стари). По време на престоя ни в Маракеш аз, съучениците ми и нашият учител бяхме посъветвани в никакъв случай да не пием вода от която и да било чешма. Купувахме си само минерална вода от една верига хипермаркети, която очевидно, след като вече беше „превзела” почти цяла Европа, си беше пробила път и в Северна Африка. За нас всичко мина добре, нямахме никакви здравословни проблеми или оплаквания. Но много от местните жители нямат право на избор, защото не разполагат с достатъчно финансови средства. И така все този порочен кръг на използване на замърсена вода, заразяване с инфекциозни заболявания и нерядко фатален край. Точно тази визита ме накара да започна да консумирам вода по най-икономичния възможен начин и да говоря на хората около мен за сериозността на последствията от влошаване (съзнателно или не) качеството на водата в реките, езерата, моретата и океаните, изграждащи Световния океан. Чрез спиране на кранчето на чешмата, докато си мием зъбите, и на душа, докато се сапунисваме, чрез доброволно усъвършенстване на нашите познания в областта на равновесието в природата и екологията и чрез десетки други рационални действия всеки ден ние можем да подобрим живота на милиони млади хора. Нещо повече – можем да върнем усмивката на лицата им, надеждата за живот. Защото водата поддържа живота. Тя самата е живот. Всяка капка!
Сигурно всички вие, скъпи четатели, сте се наслушали на мнението, че нещото, което отличава човека от всички други биологични видове, е разумът. Признавам си, че има голяма доза истина в това твърдение. Но и голяма „уловка”! Ускореното развитие на медицината, транспорта и технологиите доказва, че хората разполагат със солиден интелектуален потенциал. Въпреки това някои наши действия ме карат да мисля, че от полето на рационалното мислене ние постепенно се изместваме към полюса на безумието. Освен горепосочения пример има още хиляди други, които показват човечеството в по-негативна светлина. Докато учех в Лондон, често минавах покрай река Темза. Описвана като омагьосваща, очарователна и невероятно красива, Темза, поне доколкото я видях със собствените си очи, е всичко друго, но само не красива и ослепителна. Повърхността й беше толкова кафява (резултат от безконтролния туризъм и липсата на отговорност от страна на управляващите), че през нея не се виждаше нищо. Такава е ситуацията и на много други места. И за цялото това замърсяване сме виновни само и единствено ние, хората, помислили се за владетели на целия свят. Водата е дом. Водата осигурява необходимите условия за живот на 80% от биологичните видове по света. Ние не обичаме някой да внася безпорядък в дома ни. Дали и обитателите на водните басейни нямат подобни предпочитания? Ние нямаме право безразборно да хвърляме пластмасови изделия, полиетиленови торбички, консерви, опаковки от каквито и да било хранителни продукти, вестници, домакински отпадъци, бои, киселини, радиоактивни вещества и нефтени продукти в близката река, езеро или море. Ние със сигурност нямаме правото да рушим цели екосистеми. Как можем да бъдем толкова апатични и безразлични към съдбата на всички останали твари на сушата и във водата? Нима обитаването ни на тази планета толкова дълго не ни научи, че пораженията в околната среда, независимо дали ние сме ги предизвикали, или не, рано или късно засягат именно нас, хората? Нима имаме смелостта да помислим дори за миг, че нашият живот е в пъти по-ценен от малка, пъстроцветна, но абсолютно беззащитна рибка? Ако отговорите на повечето от нас по тези въпроси са положителни, то тогава тежко и горко ни!
Аз обаче все още вярвам, че можем да се вразумим. Все още вярвам, че можем да се научим да опазваме най-голямото си богатство – водата. Синьото злато. Онази светлосиня вода, която ни напомня за чистота, хармония и живот. Всяка капка е от значение. Нека поемем нашата отговорност. Нека най-накрая разберем, че ние всички - тези с достъп до чиста вода - сме благословени и трябва да подадем ръка на онези, които не могат да се възползват от тази привилегия. Нека започнем да уважаваме водата, за да имаме моралното основание да твърдим, че уважаваме себе си и хората около нас. Капка по капка, стъпка по стъпка към един по-добър живот за всички!
