Капка по капка - вир става - гласи народната мъдрост - разбирайте го според случая! Но това е първото, което ми идва на ум.
Капката - дъждовната! Капката - роса! Капката - слана! Капката - човечност! Капката - отговорност! Капката, капката, капката... и още, и още, и още... Олицетворения безброй, но търсим капката вода, и то не коя да е, а чистата, кристалната капка вода, с блясъка на оная майчина, лястовича сълза, която вятърът пренесъл през океана до оставеното по българските земи сакато лястовиче от приказката на Ангел Каралийчев (Аз не съм дъждовна капка! Аз съм сълза!).
Не съм биолог или зоолог, да доказвам колко е необходима водата за живите организми.
Не съм еколог или член на градски екоклуб, да разглеждам екосистеми и разследвам кой е по-зависим - ние от водата, та било само за пиене или миене, или нейната зависимост от нас - човеците.
Нямам опита и на експерт в някоя подобна на регионална инспекция по околната среда и водите, национална или общинска структура за да анализирам колко много спазваме или не спазваме Закона за опазване на околната среда и водите.
Не съм и политик, за да убеждавам с цифри за усвоените европейски пари, надявам се, отишли действително за спасяването на земята и водата.
Аз съм просто човек, живо същество, наблюдател, консуматор, критикар, а може би в някаква степен и замърсител. И тук идеята ми е да потърсим достатъчно „добър" екологичен измерител, отчитащ реалните норми на замърсяване, защото който и доклад за състоянието на околната среда да отворим „измерените концентрации са допустими и никога не регистрират превишения на установените норми". Цели страници за предотвратяване и контрол на замърсяване - важно е, нали?!.
„А, ...Имало едно време... буйна гора и бистра вода!"- разказва баба увлекателно, а ние слушаме и се питаме, де я сега?! Било някога. Сега изсича се гората, гората е докарвала дъжда. Няма ли гора, няма дъжд, а трябва да вали. Нека не допуснем това „някога" да стане „никога" - от всички нас зависи.
Вглъбени в себе си, забързани за някъде, много често не усещаме мириса, не виждаме облака от прах от минаващата с бясна скорост кола, а понякога дори не усещаме капчиците дъжд с оранжеви петна.
Но наскоро го видях - в моя град се появи голям, ама много голям облак с невероятен цвят. Димът се стелеше на кълба, пареше и сълзи течаха като ручеи от очите ни. Съдейки по пушека и миризмата, явно бе запалена пластмаса. Фенолите от пожара са много опасни за здравето на хората, химични съединения, които бързо се разтварят във въздуха и водата, а наблизо течеше реката. Всички бяха притеснени. Питам се за евентуалното правилно решение - да раздадем маски или да стреснем човека, за да го накараме да се замисли за проблема. Но в крайна сметка, хора, оцеляхме и сега, но, станахме ли по-разумни!?
И тогава беше необходима много вода, за да потуши възникналия пожар.
На друго място обаче на планетата Земя - в пясъците на пустинята много често други живи същества имат само една, единствена мечта - глътка от капчици вода.
Вода за мен, вода за теб, вода за рибата, за бисера на мидата,... за птичката и за тревичката...
Случи се наскоро да отсъствам малко по-дълго от обикновено. Завърнах се и гледам любимото ми цвете ни живо, ни умряло, както казва се в такива случаи. Когато 2 човек го боли той охка, а когато природата я боли, тя мълчи и търпи ли, търпи. Та налях посърналото си цветенце с вода и то мигом се изправи, съживи го една, нищо не подозираща чаша с капки чешмяна вода.
Много често вечер, когато се прибера, понеже имам претенции за изискана делова жена, се налага да потопя в леген или под течаща вода моите много, много уморени крака. А те имат претенции само за изключително чиста вода.
Шшшт..., тишина. На село съм, навън силно вали и капчукът монотонно отброява стичащите се капки вода, една по една, а аз събирам за пресъхналата си уста в поредната чаша вода капчиците пак една, по една... С една дума, колко сила и енергия има в една капка вода.
За целта, достатъчни ли са няколко наречени дни в годината, на които с някоя и друга инициатива да ни се напомни да се грижим за природата: 22 март - Световният ден на водата; 22 април - Международният ден на Земята; 5 юни Световен ден на околната среда или пък да участваме в организиран еко протест - това ли е решението?
Решението на въпросите, свързани с осигуряване на канализационни системи за населените места и селищните образувания, повишаване на общественото съзнание и култура към повишаване качеството на живот на хората и бърз поглед към световните предизвикателства за осигуряване на събирането, отвеждането, пречистването и заустването на отпадъчните води, с една дума за пречистване и опазване на водите.
Доклади и анализи - а кой ли ги чете, за състоянието на околната среда, тенденции и динамика на промените в състоянието на компонентите на околната среда. Графики и диаграми, от цветни по-цветни радват окото, та, те и найлоновите торбички са такива едни, цветни - бели, сини , жълти, розови, зелени..., често плуващи в морето и реката. Но, аз признавам си, нямам нужната (на книга) еко култура и не знам как да я придобия, за да ги разчитам. Експерта от общината ще ми каже: Включи се в кампанията „Еко сигнал" - но, аз ще отговоря: Да, само че не съм пъдар!
И завършвам го есето, много „еко", така, както го започнах - с друга народна мъдрост, имаща отношение към чистотата на водата, чиито прав текст не следва да допускаме: "Вода газим, жадни ходим"!
