Н е само синестетиците, но вероятно всеки един несъзнателно свързва музиката с другите форми на изкуство, обяви по време на Фестивала на науката във Великобритания неврофизиологът Джейми Уорд от Университетския колеж Лондон.
Оказва се, че руският художник Василий Кандински с право е искал картините му да са наслада не само за очите, но и буквално да бъдат чути.
Досега учените смятаха, че на това са способни едва 2% от хората, които могат да демонстрират синестезия, т.е. при дразнение на едно тяхно сетиво се активира работата и на друго.
При синестетиците сетивата са така свързани, че те биха могли например при съзерцаване на картината на Кандински "Композиция VIII, 1923" да започнат да чуват и звуци.
Не е известно дали самият художник е бил синестетик, но със сигурност е знаел за сетивния феномен.
Д-р Уорд доказал чрез серия от експерименти своята теория, че в мозъка на почти всеки човек гледането и слушането са някак си свързани, макар и несъзнавано.
Шестима синестетици трябвало да описват какво си представят, докато слушат изпълнения на симфоничен оркестър. Други шестима души без подобни способности трябвало да направят същото в ролята си на контролна група.
Междувременно професионален художник рисувал свързваните с музиката образи, описвани от участниците в експеримента.
Когато над 200 посетители на Лондонския научен музей трябвало да посочат измежду 100 рисунки тези, които най-добре съответстват на чуваната в момента музика, те масово избирали платната, създадени по описанията на синестетиците.
Почти всеки, дори и да няма синестезия, е способен да оцени по-високо синестетичните образи, обяснява ученият.
Екипът на Уорд изучава този наследствен феномен, за да разкрие повече за начина, по който сетивата и мисленето са свързани в мозъка. Засега резултатите напълно оправдават желанието на Кандински да направи живописта подобна на музиката, т.е. по-абстрактна.
