Развлекателните индустрии - с глава в пясъка

П рез последните седмици темата за интернет пиратството отново завладява медийното пространство, но един аспект на проблема в някаква степен остава настрани от фокуса на дискусията - неспособността на създателите на авторско съдържание да се адаптират към новите технологии за разпространение на информация.

Развлекателните индустрии до неотдавна бяха доста разглезени. Те можеха да контролират прецизно начините за дистрибуция на техните продукти.

В момента е наложена практиката потребителят да заплаща поотделно за всяко гледане на желания филм - на кино, от видеотеката и по телевизията, а след време да закупи филма за домашната си колекция.

Музикалната индустрия десетилетия наред се облагодетелства от практиката да се продава цял албум на висока цена, дори и когато потребителят се интересува от не повече от 2-3 песни.

Често се плаща неколкократно за едни и същи неща - от феновете се очаква да купуват не само албумите, но и всички издадени сингли, както и съдържащите 1-2 нови песни сборни дискове. Дори когато те вече притежават 90% от материала.

Периодичното налагане на нови формати също предполага потребителят да заплаща отново и отново, за да го притежава в най-доброто към момента качество. Така виниловата плоча бе заменена от CD-то, по-късно започнаха да се появяват дигитално ремастерирани версии, след което бе представен и стандартът DVD Audio.

При филмите VHS касетата бе заменена от DVD-то, а днес за правото да бъдат негов наследник се борят HD-DVD и BlueRay.

Но докато в миналото презаписът на музикално и видеосъдържание бе свързан с инвестиция на време и влошено качество, днес копирането на CD или DVD става за минути и без съществени загуби.

От друга страна, високоскоростният интернет и технологиите за компресиране предоставиха неподозирани възможности за достъп до целия каталог на развлекателните индустрии.

Факт е, че те се оказаха привлекателни за много хора, които предпочетоха да не плащат за музиката и филмите. Но от друга страна, те дадоха сериозен тласък и на

Т.нар. Digital Lifestyle

Днес голяма част от потребителите вече не са принудени да съобразяват своите желания с часовете на прожекции в кината или на излъчване на любимите сериали, ходенето до видеотеката стана излишно и - не на последно място, последователното изстискване от страна на разпространителите стана почти невъзможно.

Благодарение на цифровите формати за пренос на данни е доста лесно да се съберат всички редки версии и песни на даден изпълнител, без да трябва да се купуват отделни сингли, под­борки и т.н.

Вместо да се приспособят към реалностите, развлекателните индустрии се заеха да бранят досегашните си "права". Старите бизнес практики обаче не са много адекватни. Актуален пример е филмът "Илюзионистът", който бе показан за пръв път в кината в САЩ на 18 август 2006 г., а премиерата му в България бе на 16 февруари 2007 г.

Междувременно той бе излязъл на DVD в САЩ и бе разпространен в добро качество по интернет, което го направи безинтересен за голяма част от българските киномани.

Историята познава и по-фрапиращи случаи, като например "Убий Бил" на Тарантино. Хаотичната ценова политика на разпространителите на DVD пък се оказа в състояние да откаже и най-лоялните клиенти - например продаваният преди година за 89 лв. комплект на оригиналната трилогия Star Wars днес може да се намери за 29.90 лв., а част от новите филми само месеци след издаването на съответното DVD (на цена между 8 и 25 лв.) се появиха в комплект с вестник за 2.50 лв.

Когато говорим за дигиталното разпространение на пиратско съдържание, може да се направи доста сполучлив

Паралел с хардуерната индустрия

Когато в началото на 80-те години фирми от Тайван и Китай изкопираха персонални компютри на IBM и започнаха да предлагат съвместими продук­ти на значително по-ниски цени, опитите това да се пресече с правни средства се оказаха безполезни.

На практика това отново е форма пиратстване. По-късно това копиране бе узаконено, като на въпросните фирми бе възложено да произвеждат значителна част от компонентите, вграждани в марковите продукти, като им бе даден достъп до съответните патенти.

Развлекателните индустрии за момента отказват разберат, че peer-to-peer мрежите, торент тракерите и подобните технологии вероятно ще изиграят подобна роля и от "пиратско свърталище" ще се превърнат в основен начин за разпространение.

Всъщност доставчиците на интернет в България неведнъж са предлагали договорка за узаконяване на тегленето на защитена с авторски права информация чрез малка месечна такса.

По този начин могат да се получат точни данни колко пъти е бил изтеглен всеки продукт, което пък ще помогне за справедливото разпределение на средствата. Това предложение не среща разбиране може би поради факта, че ще направи голяма част от разпространителската верига излишна.

Друга интересна възможност е моделът, реализиран вече от фирми като американската Magnatune. На сайта на компанията всеки може да изслуша онлайн каквото пожелае от представените изпълнители, а след това да си свали песните в MP3 формат и да заплати сума по своя преценка.

Опитът показва, че обикновено купувачите са доста щедри. Може би подобни подходи звучат малко наивно при сегашната ситуация у нас, но замяната на тоягата с морков може да постигне неочаквано добри резултати.

И въпреки че на правоносителите им се иска да определят на каква цена ще се продават техните продук­ти, това всъщност се диктува от пазара. И ако той определи, че цената е нула, това със сигурност не е далеч от истината...