У нгарският "Непсабадшаг" публикува коментар, озаглавен "Три подаръка". Войната на думи около Турция за дълго време остави на заден план два други проблема, които Будапеща намира за по-важни, пише вестникът.
Единият е внезапната декларация на главния обвинител в Хага Карла дел Понте, че Хърватия вече изцяло сътрудничи за издирването на обвинения генерал Готовина.
Тази декларация даде възможност на ЕС да открие преговорите. Става дума за намаляване на загуби, защото е очевидно, че във всеки случай политиката на ЕС се провали. Хърватия или просто не бе сплашена от съюза, или наистина не знае къде е Готовина.
Обаче, щом Хърватия получава подарък, Сърбия и Черна гора също без съмнение има право на нещо - тя би могла да започне преговори за асоцииране.
Това са три подаръка, макар усмивките на получаващите ги да не са еднакво искрени, пише "Непсабадшаг".
Австрийският "Дер Щандард" отбелязва, че Австрия е поискала много и не е постигнала нищо, а е останала изолирана в ЕС. Виждайки това, тя не само не отстъпи, а увеличи претенциите си, което се натъкна на пълно неразбиране от останалите.
В крайна сметка Австрия успя само да открои още по-силно готовността на Европейския съюз да приеме Турция. От цялата война на нерви остана само фактът, че Австрия не се представи като партньор, на който може да се разчита за компромис.
С това не е съгласен друг австрийски вестник - "Ди Пресе", който смята, че Виена е играла рисковано, но е спечелила, защото позицията на канцлера Шусел се радва на обществена подкрепа.
Никой не може да му отнеме заслугата, че е единственият държавен ръководител, открито изразил дълбокото притеснение на европейските граждани от политиката спрямо Турция, пише "Ди Пресе" и добавя, че представяйки се като поддръжник на Хърватия, Австрия е укрепила ролята си в Югоизточна Европа.
Германският "Ди Велт" също подкрепя позицията на австрийския канцлер. Шусел заслужава да бъде похвален, защото внесе смут в молитвената конгрегация на привържениците на "Да"-то, пише вестникът.
Френският "Нувел обсерватьор" пише, че турският печат вече е мобилизиран да осъжда действията на ЕС или поне на някои негови членки. Още по-сериозно е, че има риск и в Турция да се развие евроскептицизъм.
Турците са сърдити, защото не разбират и двете точки, по които се разгаряха споровете - Кипър и въпросът за привилегированото партньорство.
За Кипър те смятат, че Европа не може да им чете лекции, защото никога не е предлагала никакво решение, а привилегированото партньорство смятат за оскърбление, след като страната им още през 1963 е декларирала, че целта й е пълноправно членство, посочва френският вестник.
Словашкият "Правда" отбелязва, че Европа има и основание, и право да се пита дали Турция ще й пасне.
Турция се оказа упорит ухажор, но лошото е, че дамата, за чиято ръка настоява този ухажор, преминава през дълбока криза. Така че въпросът не е дали Турция ще стане достатъчно зряла да влезе в ЕС, а дали Европа ще успее да узрее достатъчно, за да бъде в състояние да приеме Турция, пише "Правда".
Чешкият "Право" пише че европейците са дълбоко разединени по въпроса за Турция и добавя, че колкото повече се разширява Европа, толкова по-разединена става тя.
Държавите на благоденствието в Европа от известно време насам вече се разпадат и турците нямат нищо общо с това, заключава чешкият "Право".
