С лед края на Студената война малко хора в Европа - Източна или Западна, се безпокояха за ракетите.
През 1987 г. Роналд Рейгън и Михаил Горбачов подписаха договор, който елиминираше ракетите със среден радиус на действие и с ядрени бойни глави като "Пършинг" и СС-20, които стряскаха цяла Европа през 80-те години.
Разярените англичанки, разположили "лагер на мира" край ракетната база Грийнъм Комън, най-накрая можаха да съберат палатките си и да си отидат в къщи.
През тази седмица "ракетните войни" се завърнаха на два фронта.
Ген. Николай Соловцов - командир на руските стратегически сили, предупреди Полша и Чехия, че ако осъществят плановете си и позволят разполагането на своя територия на ракети и радари на американска противоракетна система, руските сили "ще имат като цел тези инсталации".
Американският държавен секретар Кондолиза Райс нарече това "много неудачно изказване". Чешкият външен министър направо обвини Русия в "изнудване".
Откъде дойде целият скандал? Както руският президент Владимир Путин със сигурност знае, противоракетният радар, който получават чехите и ракетите, които могат да бъдат разположени в Полша, не са насочени срещу Русия.
Те са част от отбранителния щит, който според НАТО може да защити както Америка, така и европейските й съюзници от съвсем различни заплахи: растящата опасност от ракети с голям обсег на действие, някои от които дори с ядрен заряд, от страни като Иран и Северна Корея.
И тази противоракетна защита може дори да не бъде базирана в Полша. "Икономист" научи, че Великобритания също е поискала да стане европейска база за системата.
Това обаче подчертава проблема за втория фронт - битката за общественото мнение вътре в страната.
Докато кавгата около иракската война продължава, това предложение ще подейства на гласовитото "анти-Буш и анти-всичко-което-той-иска" лоби като червено на бик.
Много хора ще започнат да мърморят, че от "американския пудел" Блеър не би могло да се очаква нищо друго. Защо да се превръща Великобритания в още по-голяма цел?
За британското лейбъристко правителство това е вече втори кръг от дебатите за противоракетната отбрана.
През 2003-та то се съгласи по искане на САЩ да усъвършенства радарната система за ранно предупреждение във Филингдейлс, т.е. този радар вече действа като част от американската система, която все още се разработва.
Ако решението за Филингдейлс предизвика противоречия, предлагането на домакинство за прихващачи, които могат да улучат в космоса ракети, насочени към Америка или Европа, ще предизвика със сигурност още по-голям скандал.
Но, както и миналият път, правителството на Блеър трябва да приветства оживените дебати.
Фалшива тревога
По време на Студената война доктрината за "Сигурното взаимно унищожаване" помогна за запазване на мира, затова сега може да се твърди, че изграждането на защита срещу ракети може да бъде дестабилизиращо.
Т.е., не само обичайните антиамерикански кръгове бяха обезпокоени, когато Джордж Буш заяви, малко след като стана президент - и Русия по-късно го прие, - че техният договор за противоракетните системи ще бъде отменен.
Като не се позволяваше на двете страни да изградят ефикасна противоракетна система, всяка от тях знаеше, че може веднага да нанесе контраудар, ако бъде нападната, и в същото време да очаква да получи удар, ако се осмели да нападне.
Дали премахването на това ограничение не беше грешка? Дали Буш не иска да засили американската отбрана за сметка на някой друг? И дали изнасянето на този щит напред в Европа няма да застраши Русия и да направи всички по-малко защитени?
В действителност отмяната на договора не само не влоши съперничеството между Америка и Русия, а даде възможност на руснаците да оценят по-реалистично своята отбрана.
Вместо нова надпревара във въоръжаването, както се прогнозираше, Америка и Русия, които вече не бяха врагове, бързо се договориха за още по-големи съкращения на броя на ядрените бойни глави, отколкото беше възможно по-рано.
Путин може да не харесва поляците и чехите - до неотдавна васали на Съветския съюз, а сега членове на НАТО, които доброволно дават територията си за настаняване на противоракетна отбрана. Но, като се поставят десет прехващача в Полша или Великобритания, или на друго място в Европа, няма да направи нищо, за да нанесе вреда на огромния руски ядрен потенциал.
Америка трябва да стори повече, за да убеди в това Путин. Дори това ще намали напрежението, ако американците отговорят положително на искането на Русия за преговори за нов контрол върху въоръженията.
Единствената истинска вреда за Русия може да бъде причинена от самата нея: г-н Путин и неговите генерали напомниха на чехи и поляци, а и на други защо искат на първо място да са членове на НАТО.
Истинската заплаха
Други правителства разбраха, че сигурността им е заплашена наистина от тези по-ограничени, но по-малко предсказуеми заплахи.
Япония и Австралия сътрудничат с Америка, за да помогнат за отстраняване на опасността от севернокорейски ракети. Иран прави опити с ракети с все по-голям обсег на действие и постоянно отхвърля исканията на ООН да прекрати ядрената си програма.
Всичко това убеди дори натовските скептици, че ограничената отбрана може да засили и европейската сигурност.
Все пак, струва си да се помни колко ограничена е ролята на тази отбрана.
Дори ако ракетите, които Америка все още изпробва, могат да работят както трябва, технологията не е съвършена.
Този щит може да предложи доста ограничена защита в момент на криза, като помогне да бъде убеден агресорът, че едно нападение или заплахата с нападение като опит за ядрено изнудване няма да успее и ще предизвика вместо това ответни мерки.
Може да е така, а може и да не е. Така че най-добрият начин да се избегне достигането до кризисна точка е подкрепа и засилване на правилата срещу разпространяването на ядрените оръжия.
Само много по-активната от досегашната дипломация ще обезкуражи Иран от неговите ядрени амбиции. Тук също ключът е в Русия.
Г-н Путин направи много, за да стане така, че първата резолюция за санкции срещу Иран, приета през декември, да бъде възможно най-разводнена. Каква лудост.
Въоръженият с ядрени ракети Иран, ще докара нестабилността до границите на Русия по начин, който нито НАТО, нито твърде ограничената американска противоракетна отбрана в Европа ще могат някога да постигнат.
