Все повече са пресъхналите чешми и замърсените водоеми!
Все по – често сме изправени пред ситуация, в която врътваме кранчето на чешмата, а не потича и капка вода!
И в тези моменти се замисляме какво ще правим, ако изчезне това безценно за нас хората богатство. А отговорът може да бъде само един – край на човешкия живот! Колкото и краен да е този отговор той е най – точният и същевременно най – плашещият за всички нас.
А трябва съвсем малко усилие за да запазим така важната за нашия живот течност – да япестим и да я пазим! На пръв поглед две доста прости неща, но в действителност две рядко срещани действия от наша страна.
За жалост все по – малко са хората, които могат да кажат – „Аз пия вода от чешмата, а не минерална вода” и когато отидат в планината свободно да кажат „ аз не се страхувам да пия от течащата вода”! Но въпреки това много малко от нас я пестят, защото я имаме за даденост, която винаги ще бъде на една ръка разстояние от нас и никога няма да изчезне.
Какво означава да пестим вода? – нещо много лесно, което почти никои не прави, а именно да ценим всяка капка вода и да не я разхищаваме без причина, защото това може да е последната капка, която ще спаси нечий живот.
Да събираме дъждовна вода, която да използваме за поливане на градината си, вместо питейната вода, коята има съвсем друго предназначение. По този начин ще има вода за всички и няма да е необходимо да има режим на водата, при който с часове да няма капка вода и в 21 век да сме принудени да планираме деня си, притиснати от липсата на вода.
Да се опитаме да съхраним всяка капка вода, а не да я изливаме в канала всеки път когато е останало съвсем малко на дъното на чашата, защото малко по – малко ще се събере достатъчно за да утолим жаждата си, точно в момент, когато няма от къде другаде да вземем.
Какво означава да пазим водата? – нещо също толкова лесно и в същото време толкова трудно за нас хората.
Не мога да приема за нормално във водоемите да се изхвърлят купища боклуци!
Не мога да повярвам, че в 21 век не са създадени достатъчно пречиствателни станции, а всичката мръсотия изтича в морето!
Не мога да се примиря, че ние хората разрушаваме това, което ни е дадено!
Но уви, действителността е такава! Колкото и да е трудно да си го признаем бавно, но сигурно рушим всичко, което ни е дадено и много рядко се замисляме какво ще правим без него. Мислим, че природата ни принадлежи и не се замисляме, че трябва да я оставим и след нас с цялата си красота и величественост, с всичките си богатства и блага.
Няма съмнение, че човешкият живот е немислим без наличието на водата, която е наш верен приятел и спътник. Дори и само за миг, ако се замислим за какво ни е необходима ще разберем, че тя е безценна, защото е до нас във всеки един момент и животът без нея би бил невъзможен.
Неслучайно хората са казали, че човек може да живее известно време без храна, но без вода не.
Неслучайно изтощеният от слънцето пътник вижда оазиси с вода, а не нещо друго.
Неслучайно се правят язовири за да достига водата до всички, дори и с цената на изселването и потапянето на цели села.
Всичко казано до тук ни дава ясен знак, че ние хората сме едно нищо без наличието на вода и е крайно време да се замислим за нейното пестене и пазене, ако искаме по – дълго да я използваме и най – важното да дадем възможност за живот на нашите внуци и правнуци!
Въпрос на време е да осъзнаем значението на всяка капка вода, за да започнем да я ценим и пазим - дано само не стане твърде късно!!!!!!!!!
