"Топ Гиър": На кафе с М5 Туринг

Н е пия кафе. Някой може да си помисли, че е странно, но никога не съм пил кафе и никога няма да започна. Не харесвам вкуса му. Така че, когато един от доста странните заместник главни редактори на "Топ Гиър" ме помоли да шофирам от Лондон до Северна Италия, за да взема една кафе-машина за новия ни офис, веднага се съгласих.

Но само защото колата, която щях да използвам за това приключение, беше новата "M5 Туринг". Опитайте да ме изпратите на дълго 3200 км пътуване в "Киа Каренс", примерно за да взема машина за производство на напитка, която дори не пия, и оставката ми ще е на масата,

още преди да е произнесено к-то в "Каренс"

Но тази кола е различна. Тя е ОК. М5 Туринг разполага с 400 к.с., като това е, преди да сте натиснали "М" бутона, който осигурява още 107 к.с. Ако на света има превозно средство за дълго, безсмислено пътуване, чиито причини не са ми ни най-малко ясни, то този автомобил е най-подходящият избор.

Всъщност решихме да ходим някъде само защото "M5 Туринг" съществува. Брутално бърз е, но и практичен. А и да изпратим пристрастен към кофеина член на екипа ни е все едно да командироваме Бритни Спиърс в Афганистан със задачата да напише 2000 думи за проблемите на страната с наркотиците.

Едно бързо обаждане до БМВ, за да проверим дали товарът ни ще се събере в багажника, и бинго - вече сме в играта. Планът е да отидем там по най-прекия път - еспресо, ако предпочитате, а после да се върнем през Алпите и да докараме кафе-машината.

Подробностите са уредени и аз ускорявам по една от великолепните магистрали на Франция, насочвайки се на юг към Реторбидо - малкото италианско градче, в което се намира фабриката на "Brasilia", един от най-големите производители на кафе-машини в страната.

Повечето производители в тази индустрия са базирани край Милано в индустриалната северна част поради крайно неромантичната причина, че правенето на кафе-машини е индустриален процес.

Заводът "Brasilia" e безобиден и невдъхновяващ. Разходете се вътре и можете да помиришете кафето, но всичко е много съвременно - няма и помен от остаряло или ръждясало.

Исках да видя

няколко старци, работещи с отверки, капнали от умора

и пийващи малки глътки еспресо, докато оформят детайлите на струг. Разбира се, не можете да обвинявате "Brasilia" за това - все пак правят по 30 000 професионални машини годишно, като сред клиентите им е и гигант като Starbucks със специфичните си изисквания.

Копнежът ми за стереотипи е донякъде задоволен от спокойното, типично италианско отношение към протокола. Влизаме в рецепцията, разговаряме с привлекателно момиче зад бюрото, отскачаме до склада, здрависваме се с една разговорлива душа, подписваме бланка и работата е свършена - "Brasilia Roma" е наша.

Трябва да добавя, че част от заслугите да минем толкова лесно се дължат на "Caffe Society" - връзката ни във Великобритания, те помогнаха да се свържем с "Brasilia".

Що се отнася до лекотата, с която пътувахме, всичките заслуги са на БМВ - производител на по-голямата (но не по-малко вълнуваща) машина в този материал. М5 Туринг е по-виновна от повечето коли, че не показва способностите си доста време главно защото трябва да натиснете толкова много копчета, за да я накарате да разкрие пълния си потенциал.

Например по пътя към Италия стигнах Дижон,

преди да си спомня, че има power бутон

Не че M5 е бавна в нормалния режим, в който разполага с 400 к.с., но натиснете ли power, дърветата започват да отминават още по-бързо.

Полуавтоматичната скоростна кутия ме дразни и в същото време доставя удоволствие. M5 е единствената кола, която не трябва да оставяте в автоматичен режим, когато сте в града, защото смените са твърде мудни и бавни.

Можете да ги направите по-бързи (с натискането на друго копче), но тогава колата държи обороти цяла вечност. Не е релаксиращата система, която аз търся. Но всеки път, когато стартирате двигателя, тя се връща обратно в този гаден автоматичен режим.

Не е трудно да включите ръчния - просто трябва да натиснете скоростния лост надясно, но не виждам особен смисъл да го правите всеки път.

Докато съм на темата за безсмислените неща, да дам за пример Швейцария. Намерението ми беше да минем от там по някои великолепни алпийски пътища, после по немски аутобани без ограничение на скоростта.

Но това беше, преди пичовете от "Brasilia" да ни припомнят някои истина за Общия европейски пазар - по-точно, че Швейцария не е негова членка. Трябваше ни официален документ, за да не плащаме мито, а нямахме време да го набавим. А така.

Трябваше да се връщаме през Северна Италия, френските Алпи, нагоре през Вал д'Изер и Мюлуз, после из Германия по високоскоростните аутобани, както и по зигзаговидните трасета на алпийските проходи.

Винаги съм си мислел, че Швейцария е малка страна, но когато трябва да я заобиколите, изведнъж се превръща в огромен цирей на задника ви.

Нещо като това прави идеята за обща граница на Евросъюза смислена

Излезте на някой алпийски път, включете "M5 Туринг" на ръчен режим и Sport и всичките проблеми с Швейцария започват да изглеждат незначителни.

Чрез iDrive менюто можете да изберете какво искате да се случва. Натиснете "M" бутона - в идеалния вариант го нагласяте на максимална мощност, най-бързата програма за смяна на скоростите, режим, в който седалките ви дават опора (разбирай удар в бъбреците) при всеки завой, но с комфортен режим на окачването... Няма смисъл да раздрънкваме кафе-машината още повече.

М5 сякаш е направен за подобен тип пътища. На този етап от пътуването ни е сухо, затова наистина можем да натиснем колата. Допълнителното тегло на кафе-машината в багажника изобщо не оказва влияние върху динамиката или управлението, но най-забележителната част от M5 преживяването е атаката върху ушите ви.

"M" дисплеят на предното стъкло ви показва оборотите с цветна графика, но някъде след 3000 об./мин звукът е направо брутален и ви дава доста по-добра идея колко точно сте ги качили. Чувството е

все едно не карате шосеен автомобил, а истинска състезателна кола

V8 вади добър звук, но този V10 е по-брутален, по-фокусиран. Чувството, когато сменяте скоростите в ръчен режим, също е великолепно, като оборотите прекъсват за момент, преди да включите на по-горна предавка. Автоматичното писукане, което се чува по време на смяната на по-ниска скорост, само усилва желанието да карате по-бързо.

А тази кола има нужда да я "шпорите" бързо. Впечатляващ е и начинът, по който можете да прескачате колкото си искате предавки. Просто дръпнете "перото" три пъти и желаната от вас скорост е избрана - няма нужда да връщате една и да чакате двигателят да навакса като например във "Ферари 360 Чалъндж Страдале".

Завоите се разтварят пред вас и е наистина невероятно с колко можете да минете по тях. Колата е с доста добро сцепление, което означава, че се чувствате адски уверено зад волана. Не поднася никакви изненади на шофьора - всичко, което правите, е последвано от предвидима реакция.

Единственият проблем с тази част от света е колко бързо може да се промени времето. В един момент грее ярко слънце, а когато изкатерите хълма, ви посрещат мъгла и дъжд. С изкачването ни (един проход в даден момент стига 2764 м) пътят става по-тесен и връщаме газта.

Пътищата тук горе не са толкова добри, но гледката все още е невероятна. От двете ни страни се извисяват планини, а по върховете им са надвиснали облаци.

Отнякъде се появява мармот, но бързо се прибира в дупката си, когато минаваме покрай него.

Намалявам скоростта до разумна граница. В някои части от маршрута французите наистина са се постарали по отношение на сигурността, слагайки заплашителни бариери, които да спрат колата ви (и кафе-машината) да паднат от ръба. На други са били достатъчно добронамерени и не са поставили нищо.

Нещото, което ме изненадва, е колко комфортно вози M5

ОК, трябваше да е в режим "comfort" през повечето време, но въпреки това друсаше по-малко по тези пътища, отколкото очаквах. Естествено на немските аутобани нямаше проблем.

Може да предположите, че именно аутобаните са мястото, където М5 всъщност се чувства в свои води, и наистина - колата се държеше впечатляващо по тях. Скоростта се постига неусетно. Достигането на максималната в някои коли е трудна работа, но M5 ускорява и ускорява.

Няма да почувствате, че някога ще се задъха и ще останете без мощност. Малък промеждутък в трафика? Дайте газ и гледайте как стрелката на скоростомера се покачва плавно и неумолимо.

Не е лесно да стигнем максималната скорост, особено сега, когато аутобанът е натоварен и вали като из ведро. Но темпото на M5 е направо невероятно. Все пак, когато ускорявате, се концентрирате върху пътя пред вас, внимавайки за опасности, като от време на време хвърляте един поглед на дисплея на предното стъкло.

След 240 км/ч обаче спирате да следите скоростта

Съсредоточавате се върху собствената си сигурност и трябва да внимавате за ставащото около вас. Все пак изминавате по 1 км на всеки 15 секунди.

Ръцете ви хващат здраво волана, едва премигвате с очи от страх да не пропуснете нещо, което да ви накара да скочите на спирачките.

Въодушевяващо е, но и ужасяващо, а през цялото време една голяма кафе-машина е разположена тихо зад вас като потенциален смъртоносен баласт.
Със или без нас, тази кола е изключително стабилна при тези скорости - чувстваме се изцяло в контакт с пътя. Не усещаме никаква нестабилност. Не ни избива студена пот от приближаващите завои, а по тези аутобани и при споменатата динамика дори най-малката извивка се превръща в завой.

След 4 дни здраво каране в разнообразни условия, бях изненадан от М5. Когато пуснаха колата, не бях особено очарован. Твърде много технологии, повечето от които не намират приложение във Великобритания, защото имат смисъл единствено при безумни скорости. Все още смятам така.

Но при прекосяване на континенти, комбинирано с пусти алпийски пътища, автомобилът разкрива пълните си възможности. Наречена е "Туринг" (от английски - "туристически") и

напълно оправдава името си

Колкото до "Brasilia", когато новите офиси бъдат готови, ще я вкараме в действие. За момента тя дразни пристрастените към кофеина членове на екипа на "Топ Гиър", като стои безцелно на едно бюро, без да се използва.

Но пък ако искате изненада, трябва да пробвате БМВ M5 Туринг. Нямате нужда от причина да го покарате - дори и най-безсмисленото пътуване ще има цел. Автомобилът съществува, това е достатъчно.