Така от много мисъл се извежда едно-eдинствено постоянно правило на войната - горко на победения.
Но целта на този анализ не е да развива нови направления на военното дело, а по-скоро да се опита да провери може ли това единствено правило да послужи за обяснение на някои текущи събития в България. Защото ние твърде наскоро загубихме една твърде голяма война. И докато се радваме на победата на противниците ни и ставаме все по-големи приятели с тях, като че ли продължаваме да си плащаме репарациите.
На 10 ноември 1989 г. България почти последна от Източния блок подписа своята капитулация в Студената война. Дали е въпрос на чест, че последен си се предал, това историята ще покаже. Но на днешното поколение му се наложи да живее в следвоенна обстановка. И затова, като си гледа проблемите, може би не трябва да не се чуди "откъде му е дошло".
Какво значи да капитулираш в една война, която никога не се е водила с оръжия? Това по-зле ли е, или по-добре? Какви са негативите?
В абсолютно изражение очевидно е по-добре, че не е имало реални сблъсъци. Причина за това е един-единствен фактор на тежест - човешкият живот. Безспорно една Студена война е по-малко лоша във всички случаи от една Гореща война, защото не генерира жертви. Но разликата е дотук. Всичко друго е прилики и понякога те са си пак разлики, но в "полза" на "студа". И тези "прилики" никак не са за пренебрегване от гледна точка на реалните последствия.
Какво се случи през последните 12 години? Защо България продължи да затъва, да става все по-зле и по-зле и някак си съвсем да изгуби надежда?
Случи се това, че България си плаща репарациите. Не пряко, разбира се - тя и войната не беше пряка. Но като цена - съвсем същия разход.
Какво донесе капитулацията?
На първо място, пълен разпад на съществуващата икономическа система. Така нареченият СИВ беше една функционираща стопанска структура, която горе-долу (разбира се, по-зле от конкурента си ЕИО) осигуряваше някакъв жизнен стандарт и възпроизводство. С разпада си той доведе до почти повсеместен икономически срив, защото предприятията в бившите соцстрани имаха тесни връзки помежду си и бяха зависими едни от други. Ако подобно нещо се случи на Запад - някоя фирма отведнъж да загуби връзки с повечето от основните си партньори, - можем да бъдем сигурни, че и тя ще се срине. Но нашите заводи отведнъж се изправиха и пред друга опасност - отворен пазар, заливан от конкурентни стоки. Втори нокдаун. Не само че им е трудно да произвеждат, но и няма на кого да продават. Има и трето. Мениджърите. При подобна колосална промяна е необходимо време на мениджмънта да се ориентира в новите условия и да накара персонала да заработи по различен начин (по-качествен). Но времето го нямаше. Учудващо ли е тогава, че повечето предприятия фалираха и безработицата достигна космически нива? Нокаут.
За да не звуча като соцагитатор, ще дам един по-далечен пример. Той е свързан с време, когато още не е имало комунизъм - заселването на Америка от европейските колонизатори. Дали на много хора им е известно, че "белите" всъщност в началото никак не са били по-силни от индианците? Просто са били далеч по-малко, нямало е как да станат бързо повече и макар да са били по-добре въоръжени, те са ГУБЕЛИ войните с "червенокожите". Индианците са били на "свой" терен и са можели да си го запазят. Но какво ги е сринало? Точно грешката им да разпаднат икономическата си система.
Тя наистина е била доста примитивна и е осигурявала елементарни оръжия. Но е била самоподхранваща се и следователно, е можела да ги осигурява вечно. Индианците са допуснали грешката, че са позволили навлизане на т.нар. "полезни" стоки от индустрията на белите. Те наистина са били полезни - пушки, сечива, коне и пр. Но тези стоки, бидейки по-полезни, са изместили старите, без в същото време индианците сами да могат да си ги произвеждат. В крайна сметка те са станали зависими от търговията с "белите", победени икономически и впоследствие изтребени от кавалерията. Така краткосрочната полза от по-добрите стоки е довела до дългосрочна вреда от срива на икономическата система.
Няма комунисти, няма другари - само вождове и джентълмени.
Разпадането на СИВ и тръгването в посоката "всеки сам да се оправя" - и да се надява, че сам ще влезе пръв на Запад и ще се уреди - направо опустоши Източния блок. В момента между България и Русия има по-високи мита, отколкото между някои страни от ЕС и Русия!? Още никой от Източна Европа не е влязъл в ЕС, а лекото живване в икономиките на по-напредналите е едва от няколко години и все още далеч от желания стандарт. Може би една-две държави текущо са по-добре, защото обраха инвестициите за региона, но това не е нищо друго, освен просто да си взел повече от "добрите" стоки на "белите".
Перспективите нито пред Полша, нито пред Чехия, нито пред Унгария са кой знае колко розови. Дори и да ги приемат в ЕС, там те ще бъдат "последни" и ще мине доста време, преди да започнат да се радват на същите "екстри", както сегашните членове. Да не говорим и за цената, която народите на тези страни вече са платили за това членство. В близките 10-15 години тя няма да бъде "избита".
Състоянието на България е точно вариант на тази съдба - разпокъсани връзки, не само липса на конкурентност, но и невъзможност за създаването й, овражествяване на приятелите и непрекъсната просия от бившите врагове. И живот на основата на потупвания по рамото.
Втора главна точка от репарационния договор беше разпадът на политическата система за сигурност, наречена Варшавски договор. И до днес все още никой не е успял да обясни убедително защо и той трябваше да се разпуска. От военна гледна точка този съюз осигуряваше на членовете си защита, еквивалентна на тази от НАТО. Нали никой не си прави илюзиите, че някой в света би се осмелил да напада Варшавския договор. Освен това поддръжката на едно членство там бе далеч по-евтина от членството в НАТО или от неутралитета. Оръжейните системи бяха стандартизирани и най-важното - вече ги имаше готови и боеспособни. Армиите можеха да воюват заедно. Доброволното излизане на всички от Варшавския договор и тръгването кой както може към НАТО (или в обратна посока) е много сериозна глупост, която и ще струва страшно много пари. Защото цената на чисто техническата стандартизация към НАТО е огромна. Допълнително и голяма част от военните доставки не биха могли да се изпълнят от местния военнопромишлен комплекс (ВПК) и ще трябва да се купуват от Запада. Който традиционно е по-скъп от Изтока. Така едновременно се нанася удар върху собствения ВПК, насърчава се чуждият и се обременява бюджетът на държавата.
Съдбата на СИВ и на Варшавския договор е нагледен пример за най-грубите грешки. Тези организации сами по себе си не пречеха на прехода към демокрация, защото бяха международни структури, а преходът се осъществяваше на национално ниво. Самата политика на Перестройка и Гласност на Горбачов започна в самата "святая святих" на комунизма - Москва. И всички властови структури си бяха цели. Изтокът щеше да постъпи много по-умно, ако се беше реформирал първо вътрешно, като си запази полезните структури, а не като разсипе най-напред тях и после да се чуди накъде да върви. Пример за умен преход в момента дава Китай, който извършва много "по-капиталистически" реформи от цяла Източна Европа и го прави под мъдрото ръководство на Партията. И ако погледнем стоките, които си купуваме отвсякъде, ще видим, че повечето са от Китай. Включително високите технологии и компютрите...
В процеса на тоталния разпад България плаща една от най-високите цени измежду всички. От една страна, защото бе най-тясно обвързана със СССР, и от друга - защото закъсня и не можа да се възползва от подкупващите дарения от Запада, насочени към разпадащия се Изток. Централна Европа взе почти всичко от тези пари, чиято цел беше да се гарантира "необратимостта на демократичните процеси". Т.е. на разпада. Защото демокрацията очевидно вече беше на път, от който не можеш да я върнеш. Тя си дойде и без Запада. Но България не получи нищо от рушветите.
Репарациите обаче изобщо не се измерват само с икономически и военни аспекти. Има и параграф 3 от капитулационния договор. Източноевропейското общество плати още една много тежка цена - хората.
Притиснати от липсата на стопанство в родните си страни и от подмамващите високи заплати на Запад, мнозинството от най-кадърните хора емигрираха. Основните генератори на икономически растеж, тези, които трябваше да оглавят обществото, за да го изведат от кризата, отидоха да работят в чужбина и с качествата си практически започнаха да подпомагат конкурентите на собствените си страни. И отидоха точно навреме - приелата ги икономика имаше нужда от тях, защото от години тя самата се задъхва от липсата точно на определени висококвалифицирани работни единици.
Допълнително пред нея се отвори и огромната ниша на източноевропейския пазар, която трябваше бързо да се запълни и затова изисваше още повече такива кадри. И ги получи. И това наистина не са некадърници, както често обичат да ни казват ("Вие на Изток не знаете да работите и затова сте зле"). Нека само да им видим длъжностите на българите в чужбина и ще видим, че те не са ниски. А и тези на по-ниските нива са масово ценени като "добри служители". Ако включим и другите източноевропейци, ще видим, че като цяло нашият регион е дал неочаквано много за световния прогрес.
Това е направо гениален модел за получаване на репарации - те сами си идват. Хора, които едно обществото е обучавало в продължение на десетилетия и е похарчило безброй пари за тях, просто прелитат няколко часа със самолет, и вече са наши... Изтичане на чист капитал.
Като се погледне отстрани съдбата на Изтока, ще се види, че тя е доста елементарна за разбиране. Практически Изтокът даде на Запада цялата си икономика - като й отстъпи безвъзмездно пазарите и продаде почти без пари къде що оцеля нещо функциониращо от заводите. Изтокът по своя воля разглоби цялата си военна машина и загуби политическата си тежест. И Изтокът подари на Запада огромен дял от най-кадърните си хора. Според мен това са си доста сериозни репарации.
Най-голямата цена обаче е друга - тази, която ще продължи да се плаща. Защото опирайки се на победата си и на доразнебитването чрез репарации, Западът постави Изтока в подчинено положение, от което вече няма мърдане. Ако сега дойде някой, който да се опита да защити интересите на държавата си, той няма шанс. Изтокът в момента се крепи от пълен разпад на субсидиите "на час по лъжичка" от Запада. Ако те спрат, ще настанат много тежки изпълнения. Някъде - не в България, защото ние сме дарени от Бога в това отношение, но някъде - може да се стигне и до глад. И до социални бунтове и граждански войни. Западът е получил най-изгодната репарация - правото да управлява Изтока и да му казва какво да прави. И да му казва, че неговата АЕЦ е лоша, при положение че на Запад има и много по-лоши. И да му реже ракетите, да му ограничава пазара на селскостопанска продукция, на стомана и пр. Да му закрие напълно военнопромишления комплекс. И няма мърдане. Ако Изтокът можеше криво-ляво да крепи някакъв паритет, докато беше обединен и системата някак си креташе напред, сега това е изключено. Не и след тези репарации.
Никоя самостоятелна държава не е достатъчно силна, за да се противопостави на западните икономически съюзи и на техния опорен стълб - транснационалните корпорации. Те регулират всичко навън. Те регулират всичко и вътре в самите съюзи... Никой не може да създаде паралелно НАТО. Никой не може да вдигне заплатите до нива, при които хората ще се завърнат в родината си. Никой. Дори и Русия, която все още е гигантска държава, в момента се бори за оцеляване като такава. А и дори да се пробва някой, има твърде много пречки, които със сигурност няма да успее да преодолее.
Като цяло аз не претендирам за абсолютна безпогрешност на собственото ми мислене, но все пак ми се струва, че репарациите, които плати България след "войната без изстрели", са по-големи от тези, които е плащала при всяка друга "война с изстрели". Цената е май далеч по-висока дори и от отвратителния Ньойски договор. Който може би ще се помни повече в историята заради загубата на Беломорието. Но само заради него. Защото да останеш без икономика, без армия, без приятели и без най-кадърни хора и в замяна да имаш само една лесно корумпируема от победителите "демократична" власт - това със сигурност е уникално поражение. Без изстрели.
И приказката, че България и след война не е била толкова зле, всъщност се оказва само с теоретично измерение. На практика България и в момента е "след война".
Разбира се, не би било справедливо да обвиняваме Лошия Запад за всичко. Те просто си спечелиха и си капитализират победата. По-скоро основната вина си е и наша (не само българска - на целия Изток). С не съвсем разумни действия и серии от грешки реално ние сами подпомогнахме писането на по-лош капитулационен договор. И сега ще чакаме Господ да ни помогне. Или отнякъде да се роди нова сила, която да се сбори със сегашните победители, и ние да придобием ценност като потенциални съюзници на всяка от страните. Обикновено нова сила винаги се ражда - поне така сочи историята. Някои данни всъщност показват, че тя вече е на път. И тя не е най-изгодната за нас, но в средносрочен план май "й идва времето"...
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!