Д али в поколението на едно семейство ще преобладават момчетата или момичетата до голяма степен е предопределено от гените, които носи бащата. До такъв извод стигат учените от Университета в Нюкасъл, пише "Сайънс дейли".
Ако момчето - бъдещият баща, има един или двама братя, то вероятността да се сдобие със син е много по-голяма, отколкото ако има сестра/и.
Който пък е заобиколен от жени у дома остава в женско обкръжение и в новото семейство. При положение, че сестрите са повече, е почти сигурно, че мъжът ще се сдобие с дъщеричка.
Как фактите са подкрепени с цифри?
Цифрите са повече от внушителни - учените проследяват родословията на 927 семейства чак до далечната 1600 г., което, според изчисленията им, обхваща цели 556 387 души.
Известно е, че полът се определя от половите хромозоми, които са два вида - X и Y. По време на оплождането яйцеклетката и сперматозоидът участват с по една полова хромозома, които се събират заедно в зародиша.
Когато зародишът съдържа два X-a (XX), то той ще се развие в женски индивид, а когато е XY - в мъжки. Y хромозомата е мъжката хромозома, но в половите клетки на бащата (сперматозоидите) преди оплождането с равен шанс може да попадне както X, така и Y.
Ето защо когато се наблюдава преобладаване на мъжете в едно родословно дърво, това би трябвало да означава, че някакъв генетичен фактор предопределя образуването на много повече Y-, отколкото X-сперматозоиди, или равно количество и от двата вида.
Засега учените само предполагат, че съществува ген, който регулира коя от двете полови хромозоми ще попада по-често в сперматозоидите, което от своя страна гарантира еднаквия брой мъже и жени в световен мащаб.
Доказателство за факта, че съществува такъв ген, е и феноменът на
раждане на повече момчета след двете световни войни
В онези времена семействата са били многодетни. Шансът да се завърне един или двама от няколко братя е бил много по-голям от този на момчетата с повече сестри. Така мъжките фамилии продължили да "произвеждат" много повече момчета, отколкото момичета, защото за потенциалните бащи на момичета шансът да се завърнат невредими е бил значително по-малък.
При нарушаване на баланса между мъжете и жените вследствие на милионите жертви генетичен механизъм на популационно ниво възстановява равновесието.
Получените данни съвсем не омаловажават ролята и на майката при формирането на пола - ако не в предстоящото поколение, то със сигурност през поколение или повече. Това се определя от една особеност на гените да заемат две възможни състояния - алели.
При някои родословия се наблюдава "промъкване" на женския алел
в няколко последователни поколения, докато в даден момент не се наруши напълно статуквото, идващо по мъжка линия.
Ето как подобни резултати могат да развенчаят митовете за влиянието на лунната фаза и различни други вярвания за предсказване и планиране пола на бъдещите деца при двойки, недоверяващи се на гените, които са им завещани от прадедите.
