Смокиня в Созопол.
И като Созопол.
И като Маркиз дьо Сад.
“С” като сладострастие.
Като скариди и миди.
Като сок, който намокря устните през зимата.
Като сочни терзания.
Като стриди. Строфи. И сърцевина.
Като салата с българско козе сирене и орехи.
Като аромати, които напомнят детство. А то е всичкото.
И като стрелките на часовника ми, които се подчиняват на други правила.
Седях на скалите в Созопол, гледах залеза и си мислех за удоволствието да срещна на едно и също място преживяванията и спомените от много години назад. Някога в този ресторант имаше 4 маси. Палачинките се приготвяха на терасата от много чевръста бабка. А сладкото от смокини тя правеше от дърветата, които ни пазеха сянка. Ходех там с една стара, софийска компания от хора, с които и до днес си говорим на един език. Харесваме една и съща музика, смеем се на едни и същи табели по прашните пътища, които ни водеха към Силистар. Когато Силистар беше рядък плаж. За него знаеха малцина. Но вълните му и сега се разбиват в пяна, от която би излязла Афродита.
Тази вечер на скалите си мислех, че само за мен има връзка между смокините и…сладострастието. Защото в онова време, за което споделям можех да си купя домашно приготвено сладко и после да вляза в лятното кино на Созопол, до старата галерия. И да гледам “Маркиз дьо Сад”.
Смокините като плод, дърво и листо наистина са дълбоко символичен образ. Той преминава през цялата човешка история - от древната философия и религия, до съвременната литература и психология. Свещен плод на богинята Деметра, по-късно питагорейците я считат за идеална храна за философи - хранителна, чиста и богата на живот!
Осъзнах, че съм възрастен човек, когато си поръчах сок от смокини през група във Фейсбук. За детето ми. Домашен сок, направен от листата на смокините. Изключително ароматен, специален и както се оказа - полезен. Между лятото и есента, майчинската грижа често ни носи малки „открития”. А целта е да заредим домовете си за зимата с полезни парченца плодове и зеленчуци. Бурканчета и малки бутилки опаковани в амбалажна хартия. Съдържанието е приготвила друга жена. По рецепти предадени в семейството.
Защо са полезни смокините:
Съдържат витамин А, С и К.
В-комплекс (В1, В2, В6 и фолиева киселина). Също и калий, калций, магнезий, желязо, мед, манган, антиоксиданти.
В 100 грама смокини се съдържат 74 kcal, 19 грама въглехидрати, 16 грама захари, 2,9 грама фибри, 0,75 грама белтъчини, 0,3 грама мазнини.
- Подобряват храносмилането, защото са богати на фибри и регулират перисталтиката. Предотвратяват запек.
- За здраво сърце. Защото калият спомага за регулиране на кръвното налягане. Фибрите и антиоксидантите намаляват “лошия” холестерол.
- Укрепват костите, заради наличието на калций, магнезий и витамин К.
- Подпомагат производството на червени кръвни клетки, заради наличието на желязо и мед.
- Антиоксидантно и противовъзпалителни действие, забавят стареенето.
- Подсилват имунната система благодарение на витамините и фитонутриентите.
- Въпреки, че са сладки, подпомагат контрола на кръвната захар (в умерени количества), защото фибрите забавят усвояването на захарите.
- Сушените смокини имат по-висока калорийна и захарна стойност, но и повече фибри и минерали.
!!! Внимание - смокините (особено сушените) са с високо съдържание на естествени захари. Да се консумират умерено от хора с диабет.
Съдържат оксалати - не се препоръчват в големи количества и при хора с бъбречни проблеми.
В голямо количество е възможно да подействат като слабително.
За консумация!
Какво да си приготвим?
Пресни или сушени, смокините да изключително вкусен, ароматен и полезен плод, който може да се използва в сладки и солени ястия.
- Сладко
- Конфитюр с орехи
- Сок
- Сироп
- Ликьор
- Ракия
- Домашни енергийни барчета със смокини, ядки и мед
- Смути с банани, смокини и кисело мляко
Дали ще си отворите бурканче със сладко за класическият символ на уют в зимните утрини? Палачинките!
Или, докато са пресни ще опитате да приготвите смокинов тарт с крема сирене или бадемов крем?
Запечени на фурна с орехи са идеални като самостоятелен десерт или към някое от любимите ви сирена. Стават бързо и са простичко, но елегантно решение за гости. С плътно червено вино и созополски залез за мен са преживяване, което събира спомените ми и куражът за бъдещето на едно място.
Салата от печени смокини, любимо сирене, орехи и рукола, малко зехтин и балсамико - баланс между сладко, солено и горчиво.
И откритието ми това лято - риба на скара в смокинови листа! Лаврак или пъстърва - няма значение. Можете да добавите лимон, розмарин и всичко, което Ви допада.
Козметика с аромат на смокини
Продуктите с екстракт от смокини са много - душ-гелове, маски за лице, масла за тяло, сапуни, балсами за устни, маски за коса, серуми и специални продукти с анти-ейдж ефект. Смокините се използват в козметиката заради богатия си състав от витамини (В, С, Е, К), минерали (калий, магнезий, фосфор), антиоксиданти, полифеноли, омега киселини и фибри, които подхранват, хидратират, омекотяват и регенерират кожата, като същевременно се борят със свободните радикали и изравняват тена. Те се прилагат, когато кожата е суха, раздразнена, повехнала, страда от акне или обриви, или се нуждае от ексфолиация и подмладяване.
Защо смокините са полезни за кожата?
- Имат антиоксидантно действие. Антиоксидантите и полифенолите в смокините помагат в борбата със свободните радикали, които увреждат клетките и водят до стареене на кожата.
- Овлажняват и омекотяват кожата. Омега киселините и богатият състав от витамини и минерали подхранват дълбоко кожата и я правят гладка, мека и еластична, като предотвратяват лющенето.
- Регенерират и възстановяват. Плодовете имат възстановяващи свойства, които подпомагат регенерацията на кожата.
- Противовъзпалителни свойства. Витамин К намалява зачервяването и подобрява тонуса на кожата, а маските със смокини са ефективни при обриви и акне.
- Ексфолиация. Кората от смокиня може да се използва за нежно ексфолиране на кожата, като премахва мъртвите клетки.
- Подмладяващ ефект. Комбинацията от всички тези свойства допринася за по-млад и сияен вид на кожата.
Мъжки и женски смокини. Видима и скрита символика - с това дърво/плод мнозина са създавали история:
Силвия Плат, Елиф Шафак, древните гърци и древните римляни (според легендата вълчицата е кърмила Ромул и Рем под смокиново дърво).
От времето на Адам и Ева до голите скулптори по времето на Ренесанса - идеята за свян и морални табута винаги носи някое смокиново листо за прикритие.
Дори при будистите го откриваме, но по друг начин - при тях смокинята е дърво на просветлението, под него Буда постига нирвана. Затова го считат за символ на вечност, медитация и духовна трансформация.
Да можеш да се съблечеш и да разголиш всяка клетка.
Да можеш да ликуваш без да ти пука за оценката.
Да отвориш сетивата си за простичката наслада. Която включва радост и тишина. Шум на морски вълни. Спомени от Созопол. Настояще. Сок от смокинови листа. Ресторант на скалите. Приятели от някога. Алпинисти, които разсмиват времето и го канят на танц, където то вече няма значение.
Умението да събереш някога със сега. Бъдещето, което идва с детски смях и уроците на леко проклетата червенокоса бабетка, която планирам да съм. За да разкажа за мастилницата на дядо ми. Да споделя “изгубеното време” на личности белязали историята ни. И да се моля, че крясъка на клетките ще чуе. И босите крачета на неговите деца ще тичат към времето, в което ни има всички.
Хората, спомените и усилията. Грижите да не се изгубим.
Да останем тук.
На плажа на живота.
На прага на смъртта.
Пред плюшените завеси в киното.
И до ръката, която ми подарява първата узряла, разпукнала се смокиня на лятото.
“С” като стъклата на френските прозорци, в които връхлетя пиян човек от компанията на плажа.
“С” като спомените на лятото, които събираме, за да оцелеем на прага на всичкото, което си мисли, че ни помита.
И не успява.
И този сезон.
“С” като симфония.
И като нежност.
Стрийптийз.
И сънища, в които оставям сандалите си на пясъка.
Като собственик на ресторант с голям гердан. Който произвежда виното си в Сандански.
Като саботаж на собствен бизнес.
Като художникът Симеон Спиридонов (роден през август) и неговия Дон Кихот.
“С” като септември, който предстои.
Като паметни пияндета от Мохитската ми компания.
“С” като узряла смокиня.
За автора:
Милена Златкова, добре познатият глас от ефира на „Тройка на разсъмване“ по радио Витоша, стартира своята авторска рубрика „Малките неща“ на сайта Vesti.bg.
С над 25 години опит зад микрофона, тя остава близо до слушателите с човешките истории, личната позиция и отдадеността към редица социални каузи и инициативи.
Автентичният подход и чувствителност към важните детайли намират своето продължение в онлайн пространството.
„Малките неща“ поставя фокус върху човешките моменти, които често остават на заден план, но оформят начина, по който живеем. Това ще бъде мястото, където читателите ще намерят всичко, което съпътства ежедневието ни, от въпросите и колебанията до малките радости, от онова, което ни вълнува като потребители, до онова което остава с нас като хора.
Лирична и саркастична, но винаги искрена и провокативна, четете рубриката „Малките неща“ на Vesti.bg!
