А строномите откриха планета, която ги накара да се замислят както за това, което знаем за горещите Нептуни, така и за бъдещето на Земята. Светът е по-малък, по-горещ и по-стар, отколкото учените са очаквали.
(Във видеото може да научите повече за: НАСА откри екзопланета, годна за живот)
Планетата се нарича TIC365102760 b, но е наречена Феникс по причини, които ще станат ясни скоро. Тя се намира шест пъти по-близо до звездата си, отколкото Меркурий до Слънцето, а звездата не е малък обект, а червен гигант - следващата фаза в еволюцията на звезди като нашето Слънце.
Близостта до звездата я прави по-гореща и както температурата, така и непрестанният поток от частици от звездата би трябвало да са лишили тази планета от атмосферата ѝ. Финикс е 6,2 пъти по-голям от Земята, т.е. от категорията на Нептун. Астрономите са наблюдавали по-големи и по-млади планети, които губят атмосферата си поради подобна близост до звездите си. Но Феникс изглежда е изключение.
Meet Phoenix: The New Exoplanet That Should Be A Bare Rock But Isn’thttps://t.co/XSaccjdU1I
— IFLScience (@IFLScience) June 6, 2024
„Тази планета не се развива по начина, по който си мислехме, че ще се развие, а изглежда има много по-голяма и по-малко плътна атмосфера, отколкото очаквахме за тези системи. Големият въпрос е как тя е запазила тази атмосфера, въпреки че е била толкова близо до такава голяма звезда домакин“, казва в изявление водещият автор Сам Грюнблат, астрофизик от университета „Джон Хопкинс“.
Планетата първоначално е забелязана от сателита за изследване на транзитни екзопланети на НАСА и е допълнително характеризирана с помощта на обсерваторията Кек. Свойствата разкриват свят, който не прилича на никой друг. Съществуват и други горещи планети като Нептун, но Феникс е 60 пъти по-малко плътен от най-плътните сред тях.
„Това е най-малката планета, която някога сме откривали около някой от тези червени гиганти, и вероятно планетата с най-малка маса, обикаляща около звезда червен гигант, която някога сме виждали“, казва Грюнблат.
"Ето защо тя изглежда наистина странно. Не знаем защо тя все още има атмосфера, когато други „горещи Нептуни“, които са много по-малки и много по-плътни, изглежда губят атмосферата си в много по-малко екстремни условия", споделя още Грюнблат.
Разрушаването на атмосферата тук става много бавно и вероятно ще преживее смъртта на тази планета. Червените гиганти са големи обекти, простиращи се на десетки милиони километри и дори повече. Техният раздут размер влияе на орбитите на планетите, които може да се окажат в спирала навътре и да бъдат унищожени. Такава е съдбата на Феникс след около 100 милиона години.
Това е и възможната съдба на Земята. След около 5 милиарда години Слънцето ще се разшири и ще погълне Меркурий, Венера, а вероятно и нашия свят. Тази работа предполага, че може да няма един-единствен път за Земята дотам.
„Не разбираме много добре късния етап от еволюцията на планетарните системи. Това ни подсказва, че може би атмосферата на Земята няма да се развие точно така, както сме си мислили, че ще се развие“, казва Грюнблат.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
