Н адпреварата за президентския пост в Полша е на финалната си права. Досегашните социологически проучвания показват, че разликите между двамата кандидати - Рафал Тшасковски и Карол Навроцки, които ще се изправят един срещу друг на утрешния балотаж, е минимална. Как може да се отрази на икономиката на страната вотът на поляците в сложната геополитическа ситуация в света и властващата несигурност?
Икономистите от банка "Креди агрикол" (Credit Agricole) публикуваха доклад, в който се посочва, че има три ключови области, които заслужават по-задълбочен анализ.
Именно в тях Рафал Тшасковски и Карол Навроцки имат коренно различни позиции.
От гледна точка на оценката за потенциалното въздействие на резултатите от президентските избори в Полша върху икономическите перспективи, е изключително важно да се отбележи ролята, която президентът играе в полската институционална система, пише полското издание на "Бизнес инсайдър". Полша е парламентарна демокрация, поради което конституционните правомощия на президента са ограничени.
"Възможни забавяния в изплащането на средствата от ЕС биха имали отрицателно въздействие върху икономическия растеж и обменния курс на злотата", твърдят икономистите от "Креди Агрикол". По подобен начин стоят нещата и в случай на налагане на вето върху ключови закони за енергийния преход. Експертите посочват, че резултатите от президентските избори също едва ли ще помогнат и за фискалната консолидация.
Проучване: Разлика от 0,2% решава кой ще е следващият президент на Полша
- Съдебна реформа
Първата област е съдебната реформа, по-специално начинът, по който се назначават съдиите. Както отбелязват експертите на френската банка Рафал Тшасковски, издигнат от управляващата в Полша "Гражданска коалиция", смята, че съдебната система се нуждае от спешна реформа. Той не признава легитимността на съдиите, назначени след 2017 г. от доста политизирания Национален съвет на съдебната власт (НСВ) и възнамерява да предприеме действия за преразглеждане или анулиране на тези назначения, за да възстанови конституционния ред.
От друга страна Карол Навроцки, чиято кандидатура е подкрепена от основната опозиционна партия "Право и справедливост" (ПиС), не е представил конкретни предложения за реформа. Той се застъпва за постигането на политически консенсус и при липса на такъв до февруари 2026 г. призовава за провеждане на общонационален референдум за посоката на по-нататъшната съдебна реформа. Навроцки е готов да запази статуквото по отношение на назначенията в съдебната система, извършени след 2017 г.
"Досега тези реформи се бавеха поради голямата вероятност от вето от страна на сегашния президент Анджей Дуда. Полша обаче получи достъп до фондовете на ЕС при условие, че бъдат проведени реформи, укрепващи върховенството на закона. Следователно остава неизвестно как Европейската комисия ще реагира на евентуалната победа на Карол Навроцки, което най-вероятно ще доведе до политическа безизходица между правителството на Доналд Туск и новия президент", твърдят икономистите.
Те добавят, че евентуални забавяния в изплащането на средствата от ЕС биха имали отрицателно въздействие върху икономическия растеж и обменния курс на злотата - особено в контекста на икономическата ситуация в световен план и ниското равнище на частните инвестиции, което би се отразило негативно и върху перспективата за кредитния рейтинг на Полша.
I guess socialism works, Poland has been an EU net receiver for decades and has managed modernize the economy and decrease the GDP per capita gap. https://t.co/vMSSKOtNpg pic.twitter.com/euX3Rhr3Le
— Matias Kiviniemi (@PragmaticZone) May 31, 2025
- Данъчна политика
Втората важна област, според експертите на "Креди агрикол", е данъчната политика. Рафал Тшасковски заяви, че ще спази обещанието си да увеличи необлагаемия минимум, като се позова на обявеното от Доналд Туск удвояване на необлагаемия праг от данъка върху доходите на физическите лица - водеща тема в парламентарната кампания през 2023 г.
Карол Навроцки е голям привърженик на по-ниските данъци. Той се обявява за намаляване на ставката на ДДС до 22 на сто, за въвеждане на нулев данък върху доходите на физически лица за семейства с поне две деца и за премахване на данъка върху капиталовите печалби. Навроцки също така призовава за конституционни гаранции срещу въвеждането на нови данъци върху имуществото (включително кадастрален данък), като се обявява против всяко увеличение на налозите, което натоварва гражданите.
Според експертите в светлината на тези изявления следва да се прецени, че резултатът от президентските избори едва ли ще бъде благоприятен за фискалната консолидация в средносрочен план. Освен това натискът за смекчаване на фискалната политика през 2026-2027 г. вероятно ще се засили в контекста на предстоящите парламентарни избори. Той ще бъде особено силен в случай на победа на Карол Навроцки, което би могло да е сигнал за намаляване на подкрепата за управляващата коалиция. Смекчаването на данъчната политика ще доведе и до повишаване на доходността на дългосрочните държавни облигации.
Полша избира нов президент, кой ще наследи Дуда
- Енергиен преход
Третата област, в която има съществени различия между кандидатите, е енергийният преход и политиката в областта на климата. Рафал Тшасковски подкрепя Европейския зелен пакт на ЕС и остава ангажиран с целта за климатична неутралност до 2050 г. Той вижда в политиката за климата възможност за модернизиране на икономиката и пълноценно използване на средствата на ЕС. Тшасковски е привърженик на постепенния преход от въглища към възобновяеми източници на енергия, като същевременно иска да гарантира социална защита на миньорите и минните региони. Той се застъпва се за възобновяемите енергийни източници -включително вятърна, слънчева енергия и биогаз, като подчертава значението на съхранението на енергия, както и модернизацията на електропреносната мрежа.
Рафал Тшасковски смята, че осъществяването на енергийния преход ще намали цените на енергията в Полша, ще повиши енергийната ѝ сигурност и ще допринесе за подобряване на здравето на гражданите.
Карол Навроцки категорично се противопоставя на "зелената сделка" и е за общонационален референдум за нейното отхвърляне. Той описва политиката на ЕС в областта на климата като вредна, използвайки термини като "екотероризъм" и "зелена лудост", пише "Бизнес инсайдър – Полша". Навроцки отказва да се откаже от въглищата и се стреми да запази добива им възможно най-дълго, като същевременно модернизира въглищните електроцентрали, за да намали емисиите. Той не посочва конкретни цели за възобновяемите източници на енергия, но предлага незабавно намаляване на сметките за електроенергия на домакинствата с една трета, което да се финансира с приходите от търговете за разпределяне на квоти за емисии съгласно Системата за търговия с емисии на ЕС.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Автобус с 31 души катастрофира край Боженци
"Не искаме евро!": Протест в защита на българския лев в центъра на София
Турският външен министър се срещна със Зеленски
